ЧЕРВЕНАТА ЦЪРКВА
ЧЕРВЕНАТА ЦЪРКВА
От камък и от спомени иззидана
под перущенското небе,
рушена и изгаряна в годините,
превърнали я в дом на ветрове.
По-силна от забравата чрез вярата
и достолепна като вечността,
останала е, за да ни накара
да преосмислим своята съдба.
Основите й като живи корени
са вкопчени дълбоко във пръстта,
за да напомнят, че и ние - хората,
с делата си живеем след смъртта.
И вместо купол има бели облаци.
Вместо камбана слънцето блести
и ние всички тук сме богомолци,
запалили в очите си мечти.
ЧАСОВА РАЗЛИКА
На дъщеря ми
Непрекъснато връщам часовете назад,
връщам дните и нощите връщам,
знам, че нас ни разделя почти целият свят
с планини, океани и къщи.
Тук при мен се разсъмва. Денят се роди,
а при тебе е вечер и залез.
И оставила своите детски мечти,
ми разказваш как храбро се справяш.
Преоткриваш смеха ми в смеха си. Дори
своя път преоткриваш чрез моя,
търсиш своите стъпки във мойте следи,
мойта обич е твоя опора.
Непрекъснато връщам часовете назад,
връщам дните и нощите връщам,
знам, че нас ни разделя почти целият свят,
но и него чрез тебе прегръщам.
ПОДАРЪК
На сина ми
Получих най-щастливия подарък -
подкова от сина ми за късмет.
Навярно е висяла на дувара
във нечий двор или на някой плет.
И конят е препускал като вятър -
все още носи дъх на свобода,
събирала е полъха в тревата
и жаждата, заключена в дъжда.
Усещам в нея парещия пясък
и оня вкус на пръст и на жита,
изгубила е истинския блясък,
когато е разравяла пръстта.
Такава волност и такава сила,
която ме привлича и крепи,
държа в ръцете си една магия -
да властвам над съдбата си с мечти.
Получих най-желания подарък,
синът ми ме дари със доброта,
дари ме с обич и с оная вяра,
която дава смисъл на света.
ЧИФЛИКЪТ
Сега е пуст като забравен спомен -
тревата е покълнала отгоре му
и с вятъра се гуши и говори.
Мирише на земя, живот и корени.
Основите му, камъни безмълвни
са родовата памет на дедите ни,
а гените ни - наследени мълнии,
пулсират във кръвта ни и в очите ни.
Не просто пръст докосва сетивата ни,
а времето, което е отминало
и стъпваме във стъпките на някого
със нашата усмивка, поглед, име.
МЕЖДУ ДВА БРЯГА
Целува бреговете си реката,
напомня на протегната ръка,
която гали пясъка, тревата
и иска да прегърне вечността.
Морето като спомен я привлича,
за нея то е сбъдната мечта.
Безмълвно бреговете коленичат
пред бистрата и бързаща вода.
Понякога тя носи сухи клони,
а друг път е спокойна и добра,
поела снеговете и пороите
и търси брод, оставяйки следа.
ВЕНЕЦ ОТ ДУМИ
На загиналите руски войници в село Брестник
по време на Руско-турската освободителна война
Останахте във братската могила
и времето не ще ви промени,
оставили деца и дом, и сигурност,
загинахте за нашите земи.
Венецът ми от думи и от обич
е неувяхващ като пролетта,
която носим в себе си - и болката,
заченала безсмъртие в пръстта.
Навярно някой внук ви е повторил
чрез погледа, усмивката, смеха
и бил е горд потомък на герои,
загинал, за да носи свобода.
За да ни има, за да сме щастливи,
останахте във чуждата земя,
превърнахте във дом една могила,
за да се раждат нашите деца.
СТАРИТЕ ЩЪРКЕЛИ В ЕГИПЕТ
Опитват се да полетят със ятото
и имитират полета на младите.
В родината им скоро ще е лято,
но нямат сили да се върнат - слаби са.
Кръжат над тях останалите щъркели
в очакване, че могат да успеят.
Дори да са обречени на смърт,
те нея предпочитат пред копнежа.
Оставят ги. Отлитат само силните
и знаят, че гнездата им ги чакат -
ще продължат рода си и инстинкта им
по-силен е от бурите и вятъра.
ДЕЛФИН В ДАРДАНЕЛИТЕ
Изящен блясък в сините вълни
и плясък от сребристата му перка,
решил е пътя ни да прекоси
и да изпълни този миг с надежда.
Чрез ореол от мънички слънца
във пръските солени на водата
събужда в нас онази доброта,
която е присъща за децата.
Един делфин успя да ни спаси,
накара ни да чуем сетивата си,
за да усетим своите мечти,
преди да сме докоснали земята.
АКЧАЙ
Аз съм морето, което се гуши в скалите.
Пясъкът аз съм, парещ и пълен със миди.
Аз съм небето, което се слива с водата.
Аз съм звездите, вятърът, свободата.
Птичата песен и писък на гларус в безкрая.
Аз съм дъждът, пълен с нежност, със жажда и вяра.
Аз съм тревата, по-боса от нечии стъпки.
Въздухът аз съм - себе си пия на глътки!
