Славчо Ангелов

Край пътя селски дъб столетник дреме,
приспиван нежно в утринна мъгла.
Прегърбен, свит под свойто тежко бреме
от бедствия, неволи и тегла.

Изникнал в робство, раснал сред неволи,
свидетел бил на хиляди беди.
Сега стърчат прогнилите му стволи, -
от бурите преминали - следи.

Дебелата му сянка в дните знойни
на селяните давала подслон,
където във почивка те спокойни
се радвали на всеки негов клон.

Същински вожд сред тучните ливади,
разперил клони като стар орел.
Закрилник бил на стари и на млади
и вятърът му чудни песни пел.

Но днеска веч от него нямат нужда. -
Забравен е закрилника сега.
Еднички спомените го събуждат
и пълнят му сърцето със тъга.

—————————–

в. „Литературен живот”, г. 1, бр. 11, 11.12.1940 г.