КРЕДИТ

Иван Генадиев

Чуждите вестници съобщават, че тази година изтичат 100 години от съществуването на кредита. Точно преди 100 години някой си френски търговец за пръв път почнал да дава стока на кредит.

Ето една стогодишнина, която заслужава най-бляскав юбилей.

Всички изобретения на науката от последните 100 години бледнеят пред делото на този скромен френски търговец, който със своя светъл ум е разбрал, че тоя свят на кредита може да се крепи.

И всеки от нас с изумление се пита сега: какво ли бихме правили ние, ако не съществуваше така наречената юнашка вересия? Без нея човек би се лишил от много и много радости, които животът предлага на имотните.

Вярно е, че нашият българин не се е трогнал много от придобитието, въведено от днешния юбиляр, и навсякъде е закачил стереотипните надписи: Днес с пари, утре на вересия.

Но не по-малко вярно е, че има доста субекти като нас, които смятат тия надписи за къс хартия, нещо като протокол за защита на малцинствата, и използват кредита в най-широки размери. А страшните надписи остават само като едно необходимо украшение на заведенията.

Та не е ли поне за нас, българите, ясно, че дори в международните отношения е нужен преди всичко кредит? А за всички, които са слагали облите части на тялото си на министерски кресла, нима не е ясно, че политически мъж без политически кредит пет пари не струва?


в. „Камбана”, 1925 г.