Павлина Павлова

Колкото и хитрости да прилагаше, малката Ева никога не успяваше да хване поне една пеперуда. Тъкмо, когато й се струваше, че а-ха и ще я сграбчи за красивите крилца, докато пеперудата си почива върху някой цвят, тя литваше и горкото момиченце трябваше отново да хукне подире й. Това не беше никак безопасно, защото, докато гледаше нагоре, тя не забелязваше разни препятствия и често се озоваваше паднала на земята с ожулени коленца.
Ако си мислите обаче, че това я е накарало да се откаже да гони пеперуди, вие просто не познавате достатъчно добре малката Ева. Щом болката намалееше, тя отново се втурваше подир тези красиви шарени гостенки в бабината градина.
Веднъж бяха излезли да наберат билки по поляните на близката гора. След като напразно преследва пеперудите, Ева се умори и седна в скута на баба Поли да си почине. Тя я запита:
- Ева, харесват ли ти дневните пеперуди?
- Да, но защо не мога да ги хващам?
- Навярно, защото не сте се сприятелили и се плашат от тебе.
- Защо ги нарече “дневни”? - учуди се Ева.
- Защото летят само през деня. Има и нощни пеперуди, те пък летят само през нощта, когато ти спиш.
- И не ги ли е страх от тъмното?
- Нали вече си говорихме, че тъмното не е страшно. Тогава можем да наблюдаваме звездите.
- Звездите пеперуди ли са, бабо?
- Не, звездите са планети, като нашата Земя. Но чуй за пеперудите. Сега те се хранят с нектар от цветовете и някой ден ще снесат своите яйца върху сочно листо. От яйцата им се излюпват гъсеници, които се хранят с листа, докато станат достатъчно големи и силни. Тогава всяка гъсеница започва да се върти и да оплита около себе си специално убежище, наречено “какавида”. Там, в тази кутийка, окачена с тънка нишка за някое листо, става вълшебното преминаване от грозна гъсеница в красива пеперуда. Тя излиза от какавидата през малка дупчица и едва тогава разгъва своите прекрасни криле.
- Но нали Елфите от приказките също летят с криле на пеперуди? - запита малката Ева.
- Така е. Понякога реалното и приказното заживяват заедно и е трудно да разбереш кое от тях е истинското.
- А ти, бабо, улавяла ли си пеперуда?
- Улавяла съм, но веднага съм я пускала, за да не й се повредят крилцата. Те са много крехки и могат да се пречупят. Или пък да се оронят красивите им шарки. Има различни на цвят пеперуди: бели, сини, жълти, оранжеви, прозрачни. А върху крилцата на една бразилска дори е изписана цифрата 88.
- А има ли пеперуди с изписани имена като моето?
- Не съм чувала. Пеперудите, скъпа Ева, са рядко чудо на природата. Гледах филм за пеперудите “Монарх”, приличат на онази, кафявата, която вчера напразно се опита да хванеш. Те живеят в една далечна страна - Канада и всяка година отлитат на юг, към топлите страни.
- Както птиците ли, бабо?
- Както птиците. Изминават над три хиляди километра от мястото, където са се родили. В деня на есенното равноденствие, когато денят е равен на нощта, всички пеперуди “Монарх” се събират на едно място и заедно поемат на дълъг път. След два месеца пристигат в горещите южни гори на Мексико и кацат по клоните на дърветата. От тях горите заприличват на гигантски пеперуди.
- И какво правят там?
- Нищо. Почиват си.
- Сигурно защото много са се изморили, нали, бабо?
- Сигурно. През следващите четири месеца пеперудите “Монарх” просто си седят върху клоните, без да се хранят, само пият роса. През март настъпва тамошната пролет, тогава разцъфват цветята и пеперудите започват пиршество с нектара им. След което отново потеглят по обратния път - точно в деня на пролетното равноденствие, пак когато денят и нощта са равни по продължителност. Нови два месеца ще летят до дома. А щом пристигнат, ще снесат своите яйчица, от които ще се излюпят нови пеперуди. И едва тогава ще умрат.
- Толкова е тъжно…
- Новите пеперуди “Монарх” обаче няма да живеят осем месеца, както своите родители, а само месец и половина. И чак след три поколения ще се родят пеперуди, които ще живеят осем месеца и ще поемат на юг, към топлите гори.
- О, бабо, иска ми се да можех да видя тези милиони пеперуди, накацали по клоните на дърветата.
- Навярно е много красиво… - въздъхна мечтателно баба Поли. - Хайде сега да ми изтанцуваш танца на пеперудите.
Малката Ева скочи, затича се, размахала грациозно ръчички - като голяма пеперуда - най-красивата, ако попитате баба й Поли.