ТРИ РАЗКАЗА
ПЪЛНО ОБЪРКВАНЕ
Пред пенсия съм, но много държа да съм в прекрасна форма, да имам впечатляващо излъчване. Отгоре на всичко съм все още ерген и желая засуканите дами да ме заглеждат с ласкав поглед. И да копнеят по мен, откровено казано. Държа на прическата си, на гладкото си лице и на младежката си походка.
Простичко казано - много съм хубав. Мечтата на неангажираната гражданка, така се определям, когато прекарвам час на ден пред огледалото. Много искам някоя дама, дори и около моите години, да ме срещне и да ме попита: “Имаш ли си гадже, имаш ли любовни изживявяния, имаш ли интимна близост с друга, имаш ли желание да бъдем заедно….?”
С отговора отдавна съм готов, репетирал съм го многократно.
Прибирам се една вечер и на стълбите ме пресреща Ленчето от партера - запазена, хубава и елегантна вдовица със зашеметяващ бюст и убийствено деколте. Не съм безучастен към нея. Спира ме и вече очаквам въпросите, които бих желал да ми зададе.
- Пешо, имаш ли…
Изтръпвам от радост, усещам, че интимният въпрос на устните й виси.
- Имаш ли, Пешо, хлебарки у вас, че у дома са пълчища и досега съм ги трепала.
Поемам разлюлян по стълбите нагоре и въобще не мисля за отговор.
ТОЧЕН ОТГОВОР
Събота. Около седем часа сутринта. На външната врата се звъни. Будя се и сдържано псувам ненормалника, който звъни по това време и в този ден точно.
Отварям и виждам Стойчо от апартамента под мен.
- Ела долу у нас, скоро ще имам цяла перална бульон - имам нещо предвид…
Думите му така ме сащисват, че не усещам как намятам пеньоара на жената и тръгвам надолу по стълбите.
Стойчо ме въвежда в банята на жилището си. Виждам перална, от старите, които нагряваха водата първо на степени, а сетне се пускаше перката, за да завърти прането. Пълна е с вода, а на повърхността се люлее и ври телешка глава. Впечатляват ме тъжните очи на животното.
- Варя телешка глава, а теб те извиках за съвет - чух Стойчо зад себе си. - Пътувал си много по света - кажи ми другите народи, като варят телешка глава в този тип перална, после пускат ли перката да я обезкости, или я правят ръчно тази манипулация.
Вече съм истински потресен. Все пак намирам сили за отговор.
- Не знам как я обезкостяват ония, западняците, ама бульонът става толкова вкусен, че те нямат време да го разсипват по чинии, а го ядат направо от пералната…
Този път впечатлен е Стойчо…
ОХ, НА ДЯДО ЗЛАТОТО
Внучката Кремена първо ни зарадва с отличния успех, с който завърши средното си образование, после ни огорчи с решението да не кандидатства веднага във висше училище, а да работи! Приех със смесени чувства решението на детето, но после е обхвана гордост, че Кременка я тегли трудолюбието. Ох, на дядо златото! Работна внучка, та чудесна!
Един ден Кременчето тържествено обяви, че отива са си търси работа като продавачка в магазин. Нали все от някъде трябва да се започне, успокоих се аз. Разцелувах детето, хванало под мишница наръч вестници с обяви за търсене на “продавач-консултанти”, пожелах му “На добър час!” и му полях канче вода, та да е сполучлива мисията.
Зачаках. Трепетен, трогнат и очарован от решението на нашата тийнейджърка да се изяви като трудова и амбициозна госпожица.
Мина половин ден. Представях си как хубавото ни и амбициозно дете подбира най-доброто място за изява и трудова дейност.
Най-накрая, следобяд, детето се обади по телефона. Вдигнах слушалката и като чух познатия любим глас се побърках от щастие.
- Кажи, на дядо златото, какво стана?
- Много съм щастлива, дядо! - чух отсреща познатия и любим глас.
- Браво, прекрасната ми, откри ли това, което търсеше?
- Абе още работа не открих, защото само в пет-шест магазина търсих, ама на едно място намерих страшни дънки и великолепна синя блузка към тях! Много яки! Маркови!!! Обещай, че от първата пенсия ще ми помогнеш да си ги купя!
Затворих телефона и се отпуснах на дивана, та да си направя някои обобщения за развитието на съвременната младеж…
