ДОЛУ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ!
- И така - продължи Маруся Димитрова, стройната и красива секретарка на Съюза на свободните писатели в Бургас. - Напомням ви още веднъж причината за днешното събрание. Днес ще разгледаме предложението на Дена Джелебова за сваляне на Станислав Марашки от поста председател на ССП.
По лицата на писателите в арт-кафене „Божура”, където обикновено се провеждаха събранията на ССП в Бургас, се изписа смущение.
- Но защо …нали … - започна Мария Леринска, но не довърши.
- Аз съм против! - заяви твърдо Венета Ташева, зам.председател на съюза.
- А какви са мотивите на Джелебова? - попита строго Пепа Симеонова. - Нека я изслушаме, пък тогава да съдим.
- Да, действително е по-добре първо да чуем колежката - намеси се плахо и самият Станислав Марашки.
Тогава гонещата осемдесетте Дена Джелебова, която никога не пропускаше случая да спомене, че е доайен на бургаската поезия, стана решително, повдигна гордо глава и, стиснала гневно месестите си устни, занарежда сърдито:
- Веднъж Марашки открито призна, че през последните 15 години е прочел само една книга. Това е безобразие! Как може да си председател на съюз, а да не четеш!
В погледите на всички се изписа недоверие: нима е възможно носителят на 27 национални литературни награди, между които и почетния знак на Бургас и почетния знак на Министерството на културата „Златен век”, да е чел толкова малко?! Не ,това е невъзможно!
Първа се окопити водещата събранието Маруся Димитрова:
- Че защо му е на Марашки да чете?! Той да не е читател, той е писател!
- Естествено! - включи се и сатирикът Стоимен Стоименов. - Аз, например, също не чета.
- И таз добра! - изпадна в ужас Самира Душева. - Нима е възможно най-добрият сатирик да не чете! Аз, докато живях в Израел, четях на български поне в интернет, но все пак четях.
Марашки погледна тъжно 33-годишнато миньонче с нежни черти: то винаги искаше всичко да е принципно и честно, но…
- И защо не четеш? - попита нетърпеливо Маруся.
- Аз не чета, за да не се влияя от другите - обяви Стоимен.
- А-а-а-а-а… - понесе се из залата.
- Според мен председател трябва да стана аз - каза Георги Аргиров , усмихвайки се дяволито като френския комик Луи дьо Финес, с когото си приличаха като две капки вода. - Аз съм написал 40 романа, а това е сигурно доказателство, че през живота си съм прочел цели 40 книги.
- Браво! - похвали го Дена Джелебова. - Ти си чел много повече, отколкото Марашки. Теб ще сложим за председател.
- Колеги! - осмели се да вземе думата и самият Станислав Марашки. - Признавам , че в сравнение с вас съм чел много по-малко. Но защо ми е да чета дебели книги, когато съм чел сборника с хумористични разкази от Борис Арнаудов „Те, т.е. ние”.? Който прочете тази книга, няма нужда да чете каквото и да е било друго.
По лицата се изписа стъписване, което бързо премина в благоразположение и разбиране.
- Виж ти каква била работата …- проумя внезапно Джелебова. - След събранието ще прочета книгата на Арнаудов и ще стана умна като Марашки. По-късно при първа възможност ще се кандидатирам за председател.
- Това е безобразие! - възропта презвитера Кера Янъкова, богослов по образование. - Достатъчно е човек да прочете една книга, но само ако това е Библията. Тя е „книгата на книгите”.
- „Те , т.е.ние” е също библия - обясни Марашки с миролюбива усмивка.
- Как така библия! - настръхна Презвитерата и черната й забрадка сякаш проблясна със зловещ пламък.
- Библия на смешното - допълни Марашки със същата спокойна усмивка.
Гневният ураган на Янъкова поутихна.
- Я! - удиви се поетът Георги Георгиев и се втренчи в председателя през дебелите лупи на очилата си. - За пръв път чувам, че четеш религиозна литература. И то четеш не какво да е, а „библия на смешното”. А бе ти да не си решил да ставаш поп?!
- Аз имам една калимявка, остана от мъжа ми - веднага предложи услугите си вдовицата Кера Янъкова. - Мога да ти я дам временно, докато си купиш.
- Марашки не казва най-главното - прошепна Венета Ташева на Маруся Димитрова , навеждайки се над ухото й и криейки устата си с ръка, за да не я чуят останалите.
- Какво? - полюбопитства Димитрова.
- Той всяка вечер превежда по скайп разказите си със своята преводачка от Русия Марина Пажина. Защо му е тогава да чете? Ако разговаря човек с нея по два часа в продължение на една година, то все едно, че е изчел всичките томове на Александрийската библиотека.
Маруся кимна разбиращо.
