Иван Генадиев

Не ми се ще да пиша по случай смъртта на един приятел и колега. Не ми се ще да плача за един човек, с когото толкова много сме се смели.

Не ми се ще… Та кой те пита какво ти се ще?

Фома Фомич - приятелят, колегата, поетът, хумористът - е в гроба! Ние, които сме работили с него, ще го оплакваме. Вие, които сте се наслаждавали на неговата весела поезия, ще съжалявате за печалната му участ.

Но има някои, които не са разбрали още, че да пишеш по вестниците леки, весели, непревзети, злободневни, еднодневни стихчета или фейлетончета - значи да си поет или артист.

На тях трябва да се каже, че хуморът е поезия и че Фома Фомич беше поет.

Трябва някои превзети ценители на изкуството да разберат, че и на вестникарската хартия на „Утро” се пише поезия, понякога по-тънка и по-сочна от поезията, която може да се намери в претенциозните страници на някоя стихотворна сбирка.

Зависи кой пише.

В „Българан”, „Маскарад”, „Утро” („Весело утро”) и напоследък в „Щурец” Фома Фомич даде много вдъхновени хумористични стихове, които затвърдяват името му между имената на малцината наши поети-хумористи. В тази област той върви наред със своя брат Христо Смирненски.

Веселата поезия е един скъп дар. Фома Фомич го носеше в гърдите си.

в. „Литературен час”, г. 2, бр.11, 27.11.1935 г.