Тодор Иванов

Да спя с непознат? Тя ме обижда. Нима имам вид на такава?! Разбирам да съм дала някакъв повод. Никой нямало да разбере… Както искаш, спи тогава в автобуса.
Познаваме се с нея от съвещанията на профпредседателите. Тя е касиерка. Бях чувала за нея разни приказки, но не се интересувам от чуждия живот. Имам си семейство, мъж, с когото живеем добре, синовете растат, големият скоро ще стане на десет. Но защо предлага такова нещо на мен? От работа се прибирам вкъщи. Станах профпредседател, защото никой не искаше, а аз не можах да откажа. Щели сме да спим на бели чаршафи, а ония, сметкаджиите, да си икономисват леите в автобуса. Ще издържа една нощ в автобуса, на седалката – ще я пусна назад. Предложи ми и отиде някъде по магазините. Остави ме значи да размисля. И аз обикалям магазините, но нищо не виждам. Търся какао. Ти нали го познаваш, пита ме тя. Той е сериозен мъж, бъди спокойна. Той не бил от ония, дето после приказват на маса… Ще спим в една стая, ще ни излезе много евтино, на това май набляга. Тя щяла да бъде на другото легло с приятеля си, физкултурник във фабриката. Да прави каквото иска! Никога не ми се е случвало да ме обидят с такова предложение. Трябваше да й се тросна. Защо й премълчах! Защото ме изненада с предложението, почувствах как се изчервявам.
Да не съм някоя курва! Целият град ще ме разнася после!…
Слави работи в хлебокомбината. Едър, виждала съм го как нарязва луканка с големите си ръце, виждала съм го как ме поглежда. Че само той ли ме заглежда. Виждам лицето си на някакво огледало – застанала съм пред някакъв щанд за кожени изделия – хубава си, много си хубава… Разбирам: да съм дала някакъв знак, да съм намеквала, вицове да съм разказвала, да съм го хващала под ръка, както правят други от групата, да съм се притискала в него на танците в оная дискотека в Букурещ, да съм… Имам си работлив мъж, оженихме се по любов. Вярно, той не е толкова шумен, не обича да е център на внимание в компаниите, но мога винаги да разчитам на него. Да му сложа рога? Никога! Може да е малко скучен, но живеем вече с него десет години, да ставам за резил пред четирийсет човека. Ама уж сме щели да бъдем заедно, с нея. Никой нямало и да си помисли дори. Добре де, тя щом толкова иска, да спи с физкултурника си. Търси ме за алиби. Друго алиби да си намери!
В автобуса щяло да е студено, ти знаеш ли как се спи в автобус през април! Направо ще се схванеш. За здравето ми мисли… Вярно, сигурно ще е хладно, но както ще спят другите, така и аз. Хем ще спим на бели чаршафи, хем ще направим икономии, като спим четиримата заедно. Ще направим икономии, ще можем да си купим нещо за вкъщи, не е ли така?
Абе тя какво си мисли! Как ще погледна мъжа си в очите?! Цял живот ще ходя като белязана в малкия град. И ще се държа като виновна. Цял живот хорските очи ще ми натякват: „Мъж работлив, всичко си има, а виж се – фльорца!”
Че ти какво си мислиш – че мъжът ти е цвете ли, всички мъже са еднакви, падне ли им – не прощават, ти си мислиш, че мъжът ти е задръстен като тебе, хайде, хайде, не си ли чувала за… Не искам да чувам, остави ме. Махай се от главата ми!
Даже и да има нещичко вярно в приказките й, аз не вярвам! Просто не вярвам. Просто той не може да бъде такъв, той не е като другите!
Никой нямало да разбере… Да си ученичка, виж, животът изтича, след някоя година никой няма да те погледне, на екскурзия сме, какво ще запомниш от нея? Ония чаши от Кишинев ли? Отпусни си душичката, милинка… Дали аз съм първата, на която говори такива неща. Не вярвам… Никой нямало да разбере… Даже и да е вярно онова, което подхвърли за мъжа ми, аз няма да го предам. Слави не бил като другите, бил възпитан, мъж и половина. Тя откъде знае? Или е спала с него? В едно легло с него, че аз почти не го познавам! А на съседното – тя с физкултурника си. Въобще не искам да си го представя! Аз съм сериозна жена, имам семейство и добро име. И какво, как си представя да се съблека пред всички!? Има баня, ще вземем един душ, вмирисахме се на мамалигари, виж ми косата, културни хора сме, всичко ще бъде както трябва. Лесно й е да говори… Аз обичам мъжа си. Сигурна съм, че и той ме обича. Обичай го, кой ти пречи. Предлагам ти една незабравима нощ, ти ми говориш за любовта на мъжа си!…
Уморих се да обикалям. Ще ходя към автобуса. След малко ще почне да мръква. Е, добре, спала съм на хотел. Толкова е естествено. Всички екскурзианти спят на хотели. Нещо нередно ли ще направя? Ще й предложа да спим в една стая, двете. Даже и да настоява да бъдем четиримата, твърдо ще кажа „Не”…
…Отключвам входната врата, влизам с пътните чанти, паля лампата. Тъмно е, всички сигурно спят. Автобусът закъсня, той сигурно ме е чакал до поликлиниката.
Затварям вратата, събувам се, оставям обувките си до неговите.
Заставам до огледалото, пълня очите си с чистота, слагам си обичайната свенлива усмивка. Така е добре.
Влизам в спалнята и виждам чистите му очи.
И усмивка, подобна на моята.