Мария Маринова

приказка

Оставаха още няколко минути до идването на Пролетта. Всички си гледаха часовниците и нямаха търпение да я посрещнат. Хората даже си бяха свалили зимните палта и ги бяха окачили в гардеробите. Цветята бяха напъпили от радост и се заеха да свият най-красивите букети за желаната гостенка. Въздухът се напарфюмира със специален боров аромат, за да й се хареса.
Точно в уречения час всички видяха, как Пролетта с красива походка и разкошна премяна прекрачи стрелките на часовника. Но никой не забеляза, че зад една от часовниковите стрелки се беше скрило Зимното вятърче - един от синовете на Зимата.
- Ще остана да видя защо толкова я обичат тази Пролет и какво точно прави - каза си любопитното Зимно вятърче.
Пролетта си отпочина на хълма и се отправи към близката овощна градина. Поздрави напъпилите клони на дърветата и ги погали с топлия си дъх.Насърчи ги да родят най-зрелите и сочни плодове.
Скрито зад близките храсти, Зимното вятърче се питаше:
- Какво ли им казва? Трябва да видя какво ще направят.
Сви се в една пещера и остана там цяла нощ. На сутринта ахна от изненада. Цялата градина беше се оцветила в розово.
- Аааа, така значи. Не ви харесва нашата снежна покривка? Сега ще видите какво може синът на Зимата!
През нощта Зимното вятърче се озърна да не го види някой и се промъкна до овощната градина. Пое си дъх и издуха най-студената си струя над овошките.
Когато се развидели, хората се удивиха разочаровани: повечето цветчета бяха нападали, а клоните заскрежени.
- Това е работа на Студът! А уж си беше тръгнал! - досети се Слънцето и се зае да стопли дърветата.
Зимното вятърче протри доволно ледените си ръце и полетя по следите на Пролетта. Забеляза я накрая на гората, на върха на една топола, край прогнило от влага щъркелово гнездо. Пролетта изсушаваше с топлия си дъх гнездото и раззеленяваше клоните на тополата.
Тъкмо беше привършила, Зимното вятърче дочу плясък на крила. Обърна се и видя как две бели птици с червени клюнове и дълги, тънки крака кацнаха наблизо.
- Тия пък какво са? - запита се то защото беше виждало само врабчета .
- Добре дошли, щъркелчета! Очаквах ви! - поздрави ги Пролетта.
Цял ден щъркелите пренасяха тревички в гнездото си. Накрая легнаха в него и дълго не излизаха оттам.Зимното вятърче много искаше да знае какво правят вътре и затова чакаше. Когато най-после издебна момента в който щъркелите напуснаха гнездото за малко, то се изкачи по дървото и надникна в гнездото. Видя две кръгли бели топки. Поразбута ги, преобърна ги насам-натам и ги изстуди с ледения си дъх..Тъкмо щеше да събаря цялото гнездо, двете птици се прибраха. Зимното вятърче едва избегна дългите им клюнове. Отдалече чу само разтревоженото им тракане.
- Ха-ха! - разсмя се то и потърси с поглед Пролетта.
Този път я откри край един извор. Беше си разпуснала дългите коси и ги миеше.
- Сега ще видиш като ти замразя водата! - закани се Зимното вятърче и приближи извора. Протегна ръка и я мушна във водата.
- Ох! Олелееее! - разкрещя се Зимното вятърче - Ти ме опари! Ще ме разтопиш! - обърна се то към извора, защото той наистина беше топъл.
- Амиий! Не думай! - присмя му се изворът - А на теб работа ли ти е да се бъркаш в пролетните работи? А?
- Където си искам, там ще се бъркам! Разбра ли? - сопна му се Зимното вятърче. - Хайде де, хвани ме!
И вятърчето хукна в неопределена посока. Изведнъж се блъсна в някого.
- А, ето къде си бил! - хвана го Слънчевият лъч - Я, ела, ела да те видя така ли трябва да си показваш силата? Като замръзяваш цветчетата на дърветата?
- Не, не съм аз! Не съм аз! - опита се да се измъкне Зимното вятърче и захапа с леденият си зъб Слънчевия лъч.
- Аааа и хапеш, а? - ядоса се синът на Слънцето и го уви като сноп със златното си въже.
- Заминавай си! Свърши ти времето тук! - съвзеха се и дърветата.
- Дайте ми го на мен да го позатопля хубавичко! - провикна се топлият извор.
- Не, нееее, само там не! - разплака се вятърчето.
- Да го превърнем в жаба - предложиха ядосани щъркелите.
В този миг пристигна Пролетта.
- Оставете го! Да си върви в неговия сезон. Зимата на другия край на земята е вече там, а него го няма. Всички го чакат, а той се мотае тук! - каза тя.
- Да… да… чааа… чакат ме, да! Чакат ме всички! Пуснете ме и си тръгвам! - бръщолевеше Зимното вятърче.
?Всеки трябва да изпълнява своите задължения и да не се меси в чуждите! Разбра ли? - каза Слънчевият лъч и разпусна лъчите, с които го беше завързал.
- И всяка жаба да си знае гьола! - подхвърлиха Щъркелите.
- Добре, добре! Аз… от любопитство! - заоправдава се Зимното вятърче.
- От любопитство само се гледа. А ти направо си действаше. Сума поразии направи!
- Прави сте! Така е! - овеси протеклия си нос Зимното вятърче. - Благодаря ви, че ми простихте ! Вече няма да правя така.
- Хайде, изчезвай ! Докато не сме размислили! - казаха всички в един глас.
И Зимното вятърче побърза да прекрачи от другата страна на часовниковата стрелка.
Всички въздъхнаха облекчено.