ТИКВИТЕ
На баба Гина от с. Градина преди дни й откраднали двете крави - едната черно-шарена, другата - кафеникава със счупен рог. Едната дойна, другата чака теле около 2 март. Не са едри, с много маслено мляко, нямат ушни марки, не знаят и що е агрегат - тя си ги дояла, ръцете й били много каба. Крадците ги извели зад къщата и по пътека през нивите към Плодовитово ги товарят на бус.
Върви баба Гина по следите им в калта. Жвакат босите крака в удавената от проливните дъждове земя. Слага найлончета по следите на крадците - да не се заличат, а те пак я отвеждат до крайните къщи. Оттам тръгват, пак там се връщат…. Извели ги на някого, върнали се на топло, кравите ги няма. Останали й теленцето и магарето и тя оттогава лежи всяка вечер при тях на две бали слама - пази ги от крадците - ако дойдат пак, да вземат и нея. Десетина преди нещастието откраднали крава от съседа й… Между гърдите си топлела шише с изкуствено мляко и пояла теленцето… Българката баба Гина…
Младо момче пали колата и тръгва да ги търси, звъни на приятели, обикалят и търсят. Да ги търсим всички. СТИГА… Спрете се, крадци!
Вчера Тошо дойде след мен. Паркирахме до паметника. Докато чакахме другите, февруарското слънце ни принуди да приседнем до паметника срещу кметството. Чисто, чисто, а кметицата пак премита с метлата. Чакаме да спре, да я питаме.
Тошо пали цигара и не посмя да тръска по земята - засъбира пепелта в шепи. Продума, че прабаба му е от това село - родила се четиридесет дена след смъртта на баща си, загинал в Първата световна война. Не знаели къде е погребан, нито как е загинал. Кръстили я на неговото име - Марина.
Отраснала сираче с много труд и лишения…
Седяхме на три метра източно от паметника, не виждахме написаното. Продължаваше Тошо. Прабаба му се омъжила в днешното село Гранит. Интересували се откъде е тази красива снаха, един я питал за едно, друг за свои близки. Здрав мъжки клас казал: Знаеш ли, като войник на фронта раниха моя другар Марин, чувала ли си за него, носих го на гръб осемнадесет километра, но му изтече кръвта, умря, сам го погребах… Чичо, това е баща ми, неговото име нося, плачейки отговорила прабаба ми…
Идвал съм с баба и дядо с каруцата в това село. Помня, че в двора имаше голяма смокиня, качвах се да си бера от нея…
Кметицата подвикна да тръгнем към читалището, там ни чакали, входът бил от северната страна.
Ставайки, погледнахме паметника, личеше, че са сложили нова плоча с имена на загинали фронтоваци. Третото или четвъртото име от горе на долу беше на Марин - Тошо го помилва и каза: бащата на прабаба, толкова пъти съм идвал, а не съм го видял. Не нося и цвете да сложа. Живи и здрави да са тези, сложили плочата…
…Баба Гина лежи на балите слама, пази от крадци магарето и теленцето, цяла нощ стиска вила желязна в ръцете си - дойдат ли, ще ги намушка, каквото и да става, няма да им се даде…
Очите на Тошо се насълзиха. Помилва отново с ръка името на прародителя си.
На срещата не посмях да кажа за случая. Гледах как Тошо пребърсва от време на време очите си. Може би онази сладост на смокините или нещо друго се появи в спомените му. Не продумах и на кметицата - ще ми прости, като го прочете написаното. Може пък и да се разбере нещо и за бабините Гинени крави, вие може да помогнете и ги намерим…
Чухме някакъв женски глас да казва: тиквите се сеят по нашия край през месец март - един ден, но да е през март. Първият завръз да е около 9 юни, берат се в средата на октомври…
Насълзеният Тошо проговори: и в Гранит ги сеят през март.
Кравите. Кравите!
