Иван Д. Христов

Пловдивският журналист и писател Любен Панов след „Стръв” (2006 г.), „Шокова зала” (2010 г.) поднесе на читателите третата си публицистична книга „Северна хроника” (2015 г.). Още с новелата „Стръв”, авторът показа своя белетристичен талант, за да го доразвие в новата книга по един убедителен начин. Самото заглавие „Северна хроника” инстинктивно насочва читателя към нещо студено и неприветливо, но в книгата има много топлина и добронамереност, извираща от хуманното сърце на автора, както и плахата надежда за нещо по-добро и справедливо.

Авторът е обективен в изображението на нашата действителност от първото посещение на френския президент Митеран и срещата му с дванадесет български дисиденти във френското посолство, та чак до наши дни. Като разказвач той остава верен на житейската и художествена правда, но категорично въстава срещу разрухата, омразата и разделението на хората. Описва един пъстър и своеобразен свят, събран в десет глави на книгата.

Писателят вълнуващо разказва за родното село, рода, фамилията, училището, за смъртта на Сталин, но живият след това сталинизъм, за парчето „горчива баница” по време на възродителния процес, за „конспирацията на прехода” и някогашните и днешни „будители и сънотворци”, за „руската връзка” и завършва разказа си с „веригата от злини”, които вгорчават не само вчерашния, но и днешния ни ден. Среща ни с интересни, интригуващи и запомнящи се герои като Дяко Чеха, Лудото Сабри, Гена и Генчо и други.

Персонажите изживяват своите страдания, болки, радости, обиди и разочарования. Авторът вниква в техните терзания с тънък психологизъм и дълбок подтекст. Разкрива колизията между локалното и глобалното, между родното и чуждото, между днешното и вчерашното, и разпадащите се духовни и морални ценности.

Достатъчно е да вникнем по-внимателно в главата „Едно парче горчива баница”, където зад образа и постъпките на Лудият Сабри, авторът разкрива общочовешки проблеми. Пред смъртта всички са равни въпреки верските различия. В родното село на писателя Недоклан, Разградско, живеят и българи и турци. Любен Панов не търси религиозните различия и противопоставяния, а онова което обединява и свързва двата етноса като хора. Чрез описанията на промените в селото авторът сякаш поема своят дял от съдбата на хората в хода на националните събития.

„Северна хроника” е искрена изповед, която разказва за най-съкровени неща. Чрез историята на родното си село Панов разкрива историята на страната, болката от разрухата на българското село, разклатените нравствени и морални устои на българина, които са го крепели в период на изпитания. По-важна е не истината на историята, в която събитията стават факти, а истината на писателя, която поражда нравствено съзнание и съди с еднакво чувство за справедливост доброто и злото, светлите и тъмните страни на нашето съвремие.

Едно от най-впечатляващите неща в „Северна хроника” е обхвата на изображение. Носталгията по безвъзвратно изчезналия свят свързан с рода, фамилията и родното място. Писателят пресъздава това като знание за преломностите в живота, търсене на истината и съхраняване на ценното от миналото. Усетил пулса на новото време, той остава верен на поривите на родовата кръв и чрез изображение на най-съкровеното достига до значимото и общочовешкото.

В книгата има есеистика, мемоаристика и чиста белетристика. Тя се чете леко и увлекателно въпреки стиловите отлики в отделните глави. В нея има психологически, социални, политически и нравствени проблеми, които разкриват значимостта на сюжета. Хрониката е един калейдоскоп на времето, които ни въвежда от микрокосмоса на родното село Недоклан до микрокосмоса на света и битието. Тя не е само чувствен барометър на нашето болно и тъжно време, но ни показва и пътищата, по които можем да съхраним човечността си.

„Северна хроника” на Любен Панов ще остане едно своеобразно художествено-документално свидетелство на неотшумелите още противоречиви, сложни и бурни десетилетия с техния морал и нрави.

Любен Панов - „Северна хроника”, Изд. „Екобелан”, 2015 г.