ДИАГНОЗА
ДИАГНОЗА
Някои хора мразят студената зима
и горещото лято.
Пролет и есен сенни пристъпи имат
и алергии към цветята.
Други приемат света, но участват във всичко,
което го прави по-свестен.
Те не избират дали да обичат - обичат.
Не подбират дали да действат, а действат.
Такъв ли се ражда човек, такъв ли става?
И двата отговора са може би верни.
Да бъдем, каквито сме, някой ни увещава.
Чудна утеха за хора без чувства и нерви!
Отстрани животът на всеки изглежда лесен.
Но комуто е трудно, не вдига врява.
Той и в зимната воденица ще бъде весел,
че знае какво е направа.
Изводът сигурно е прекалено суров,
но не е моя заслугата:
онези, които не носят любов,
винаги пречат на другите.
КВИТ
На Георги Божинов,
автор на “Калуня-каля”
За да можем днес
да се възвисим,
някой друг е опъвал каиша.
И пътят не го е отвел до Рим,
а го погубил.
Подобно Димчо.
Книжките славят всяка луда глава,
да падне дръзнала -
било подвиг!
Но дали е добро за човек онова,
дето е добре за народа?
Имало е върхове и мъже,
що са мрели със смърт юнашка.
Друго време е -
с дълго въже,
по-засукано от демокрация.
Знам оръжия, осветени от идеал;
тежко на оня, който ги вдига.
Не е важно
колко си проживял -
свобода и любов никога не достигат.
Но да хлопаш по отворените врати
и да чупиш в стените глава си струва:
истински може да се плати
само което не се купува.
ВЪТРЕШЕН ОГЪН
Не очаквам
снегът да оправи
с белотата си черния свят.
Виж животът как продължава,
без да пита
кой кум, кой сват.
Няма смисъл да кършим пръсти
след една или друга драма.
Злото няма ей тъй да свърши.
Но и доброто няма!
Като всички и аз отсъждам
и по малко
държа карез.
Просто себе си за да бъда -
не за полза и интерес.
Не е нужно да ставам вещото
свръхлице,
за да знам детайли;
и дори да не зная нещо,
все излиза,
че съм го знаел.
Може то да си няма име,
но не значи,
че е измама.
Всеки вижда, когато има,
а малцина -
когато няма.
Чуй как шепне над нас снегът,
че светът е заченат в бяло,
а посоките
стават път
само щом им дадем начало.
