Румен Попстоянов

*
Всяка форма
Е тясна за камъка

*
Камък
Пукнат по средата

Но не без дух останал
Не без самоличност

Все така готов да полети
От ръка човешка хвърлен

*
И най-грозното камъче
Образува красиви кръгове във водата

*
Във всяка песъчинка
Камъкът крещи

Във всеки камък
Скалата се оглежда

И само във скалите
Планината свойта същност вижда

А тя е пясък

*
Камъкът тежи
Във думите изписани за него

И думите изписани по него
Не се затриват лесно

Но с по-висши сили той говори
С по-висши същества

Онез които камъните смилат
И пясъка в часовника на времето
Безкрай пресипват

*
Огромните морени
Чела към слънцето избистрили
За вечността едва ли размишляват

По-скоро за мига
Напрягат мисли те
Защото всеки миг ще го изпуснат

*
Километричен камък
Изгубил своя километър
Несръчно по пътя се препъва

*
Камъните
Извисени в катедрала
С презрение гледат
Към паважа

*
Дълго стена камъкът
Под длетото на скулптора

Плака с пясъчни сълзи
Под шмиргела му

Крещя без глас
Докато го носеха към изложбата

Авторът нарече творбата си
Страдание

*
Песъчинките на времето
Изпълват пустинята на вечността

*
Дали пък камъкът
Е безразличен към смъртта

Косата й не може да му навреди
Забравата не го засяга

На мястото си той стои спокоен
Проблем по-важен има да решава

*
Не плачете за мъртвеца
В гроба положен

Сълза за надгробния камък
Пролейте

*
Реката влачеше камъни от планината
Хората ги събраха и я преградиха
Сега по дъното само тиня се събира

*
Времето клечи край пирамидите
И проси милостиня

Вечността го подминава
И пуска по някое камъче
В паничката

Звън!
Мигът е отминал

*
Само от суетни камъни
Се извайват статуи

Останалите свойта същност крият

*
Каменна ваза
На ръба на балкона
Тя все още е цяла

Макар отвъд
Сянката й вече
Да е на парчета

*
Дърво столетно
И хилядолетен камък

Единият отдолу ме следи
А другият отгоре наблюдава ме

И аз се гърча между тях
Във мимолетността на свойто тяло

Но все пак със надежда
Че духът ми всички ни ще надживее

*
Векове наред реката
Си отглежда камъни
Да легнат идеално във дланта
А тя със безразличие
Обратно във водите хвърля ги

*
Всички форми
Съжителстват
Мирно в камъка

Скулпторът
Този глупав слепец
Освободи една от тях

Останалите
Диво закрещяха
Обречени
На вечен плен

*
Еднодневката не завижда на камъка
Всеки в своята вечност живее

*
В съвършената градина
Камъчетата така са подредени
Че сякаш са разхвърляни

*
Песента на воденичните камъни
Заглушава плача на зърното

*
Край тези остри камъни
Реката цялата
От страх е побеляла.

*
Дърво в скалата впило се
Със корените си разцепва я
И заедно във бездната ще полетят
*
Камък
Кръгъл до безкрайност
Честен до истина
По-сигурен от дом

Хвърлям го
Лети като надежда
Лети като любов
Лети като свобода

И пада
Не от слабост
Не от гравитация
А от липсата на вяра

Аз

*
Надгробен камък

Изтрива времето словата
И той във своето мълчание потъва
Ухо надал да чуе

Тревата как расте

*
Като сълзи отрони
Няколко песъчинки
От себе си
Камъкът

И продължи напред

Надолу по стръмната урва

*
Камъкът говори с Времето
Пирамидите - с Вечността

*
Камък
Грозен и неугледен

Един и същи е

И за гроб
И за олтар

*
Черно камъче
Синьо мънисто
Стъкълце прозрачно

Едното за вечност
Другото за късмет
А третото за радост
В джоба ми подрънкват

Хубав е денят

*
По камъка следи от трилобит
И от вода която плакала е върху него
А после от длето незнайно

Такава някаква си биография

Неизличима

*
За камъка аз нямам
Повече какво да кажа

Мълчи и той
С мълчание на Бог

Настава мрак
Настава тишина

Настава вечност

*
Пирамиди
Стоунхендж
Кьолнска катедрала

Цивилизацията цяла е от камъни

И затова е толкоз крехка