ЗА ПО-ХУМАНЕН СВЯТ
Познавам писателя Паун Тенев още от времето на 70-те години на миналия век, когато с интерес следях първите му разкази в пловдивския вестник „Отечествен глас”. Следя неговото творчество още преди появата на първата му книга, а след това и цялото му досегашно творчество.
Сборникът със разкази, есета и миниатюри „Таралеж за ядене” (2015 г.) е шестата по ред книга на автора след „Пъдпъдъци за супата на лекаря” (разкази - 2011 г.), „Белият вятър” (разкази - 2012 г.), „Стъпки по въздух и вода” (публицистика - 2012 г.), „Селски хроники” (разкази - 2013 г.), „Наказанието” (разкази - 2014 г.). Още с дебютната си книга Паун Тенев разкрива вродената си разказваческа дарба, с която са белязани и следващите му книги.
В „Таралеж за ядене” писателят остава верен на умението си в делничното и ежедневното от живота на нашето съвремие да открива и пресъздава затрогващи случки и събития, повече драматични и по-малко радостни преживявания. Оказа се, че полковникът - бивш дивизионен лекар Паун Тенев, цери успешно не само болести, но с творчеството си лекува и нашета душевност, като ни прави съпричастни с вечния човешки стремеж за правда и човечност, доброта и щастие, любов и състрадание.
Наред с безспорните си художествени качества разказите му са проникнати от дух на родолюбие, висока нравственост и вярност към традицията завещана от големите майстори на българското слово.
В книгата се открояват разказите: „Възхвала на дъщерята на Стоил”, „Юбилей” и „Дъжд”, които вълнуват със силата на художествените внушения и пораждат в нас размисли за все по-дефицитни в днешно време духовни ценности - човеколюбие, честност и почтеност, непримиримост към неправдите в живота.
Тенев е писател със свои художествен свят, индивидуален литературен почерк и стилистика, актуална проблематика, етични и морални послания към читателя. Разширявайки тематичния кръг на писане, той остава верен на темата за живота в съвременното село, което познава най-добре. Зад обикновените житейски истории и преживявания, авторът съумява да разкрие силни характери, запомнящи се герои, вълнуващи случки - „Бялата воденица”, „Джезве”, „Таралеж за ядене”, „Няколко думи за Митю Йорданов” и други. Художествените търсения на Паун Тенев впечатляват с деликатността на автора към изображението на човешките съдби, детайлно задълбочаване с душевността на героите, усилията им да оцелеят и приобщят към един друг живот, които им нанася болезнени травми и несполуки.
С лаконичен изказ и точен художествен детайл писателят преоткрива в живота на село все още оцелели родове и национални ценности. Показателно в това отношение е есето „Съборът на Света Неделя”, което ни завладява с носталгията, традициите и обичаите, съкровените спомени от честването на празника „Света Неделя” от всички околни села на Араповския манастир. На ред с незабравимите преживявания е стаена и авторовата болка от безвъзвратно отминалото време.
Книгата „Таралеж за ядене” утвърждава писателя Паун Тенев като талантлив творец, които честно разкрива бита и душевността на нашия съвременник и застрашените човешки надежди за един по-хубав и справедлив свят.
Паун Тенев - „Таралеж за ядене”, изд. „Екобелан”, 2015 г.
