Таня Шелхорн

Всяка година, щом във въздуха започваше да се носи влажният тревожен вятър на пролетта, сънят бягаше от очите на г-н Бернар и той ставаше все по-неспокоен. Често в полунощ излизаше навън и гледаше луната, която плуваше тържествено в облаците и в същото време стоеше неподвижна в своята висота. Г-н Бернар оставаше дълго загледан нагоре, усмихваше се възторжено, ръкомахаше с ръце, сякаш се опитваше да хване нещо във въздуха, и мечтателно започваше да си нашепва нежни слова. После потъваше в някаква сладостна мъка и с бавни крачки се прибираше вкъщи.
В тази съботна вечер за него беше твърде тягостно да остане сам пред телевизора и той реши да се поразходи навън. Не му се искаше да се отбива в гърмящите от дискомузика нощни кутии, въпреки че присъствието на някоя красавица би го разведрило. Беше настроен романтично и желаеше да седне в едно спокойно място, да слуша нежна клавирна музика и да разговаря тихо с дамата на своето сърце. Усещаше един непознат порив в душата си, който го подмладяваше и изпълваше с упование.
Г-н Бернар се поспря в красивата раззеленена градина, пое дълбоко свежия въздух, вдигна глава и я пъхна направо в луната. Тя го заслепи с яркия си блясък и всичко наоколо се завъртя като в шеметен валс. Пространството се изпълни със сребриста светлина, която се отрази върху земята, и в тази феерия от цветове и звуци се появи едно неземно същество. Г-н Бернар стоеше като омагьосан и не знаеше дали това е сън или реалност. Срещу него се приближаваше една изумителна красавица с блестящи коси и развята резедава пелерина. Тя се усмихна чаровно и поздрави съвсем непринудено стъписания джентълмен. Той пое протегнатата ръка и с треперещи устни целуна изящните пръстчета с красив червен маникюр. Непознатата нощна красавица го улови под ръка и двамата потънаха в нощта.
Г-н Бернар изобщо не разбра как се озоваха пред известния пиано-бар и машинално натисна черния бутон. От малкото кръгло прозорче надникна една глава и в същия миг вратата се отвори. Учтивият портиер с подчертан респект поздрави изисканата двойка и усмихнат ги покани да влязат. Те се отправиха към свободната маса в дъното, издигната върху невисок подиум. Г-н Бернар поръча бутилка скъпо шампанско и погледна с възхищение своята необикновена дама. Тя вдигна елегантната чаша с шумящо питие, той поднесе своята, и двамата се поздравиха с нежния кристален звън. После поведоха разговор.
Чернокожият пианист обяви пауза по микрофона, пусна тиха музика за настроение и изчезна зад вратата водеща към кухнята. Танцуващите двойки седнаха по местата си и поднесоха чаши към пресъхналите си устни.
Ах, какви устни имаше тази фантастична непозната! Повече от сексапилни… повече от еротични… повече от всякакъв комплимент! А миглите! Огромни, извити нагоре, допираха изписаните й вежди, а когато ги спускаше грациозно надолу, хвърляха сянка по фините й скули. Но над всичко бяха божествените й крака в мрежести черни чорапи. Ах, тези крака предизвикваха доста завистливи погледи и, докато за устните, бюста и скулите прошепваха жлъчно: “Силикон…”, то за краката нямаше какво да кажат!
Дамата се беше облегнала назад и, преметнала крак върху крак, разговаряше оживено със своя кавалер. Нейният невероятно интересен тоалет от червено-розови цветове блестеше и сякаш създаваше лек ореол около нея. Ръцете й бяха в дълги резедави ръкавици без пръсти и безупречно изработения маникюр не само привличаше вниманието на празно скучаещите нощни посетители, но можеше и да дирижира погледите им във всички посоки. Достатъчно беше да опише един от перфектно изработените си жестове и седящите около нея въртяха очи без да се усетят.
Но краката… ох, тези крака! Тя беше седнала със своя възрастен кавалер на тази, не само отдалечена от дансинга масичка, ами на всичкото отгоре издигната върху подиум, та всички можеха да те гледат, ако седнеш там! Ето защо най-често беше свободна или се заемаше от младежи, дошли да танцуват, без да се интересуват кой ги гледа. Но един солиден господин… при това с млада екстравагантна дама, да седне там без всякакво притеснение… – това се случваше за първи път!
Когато пианистът зае отново мястото си и прошепна задушевно в микрофона: “Танго”, много малко кавалери се отзоваха на настойчивото предложение за танц от страна на своите дами и то, за да не ги разсърдят. Тайнствената непозната беше толкова атрактивна, че те не биха могли да се наситят да я гледат с часове.
За тъмнокосата дама с русолявия кавалер, които бяха на най-близката до подиума маса, гледката от красивите бедра, съзерцавани под такъв ъгъл, беше трудно поносима. Но за младия разгорещен мъж това беше откриване на едно невероятно чувство, неизживявано досега!
Красавицата седеше наклонена към своя партньор, говореше му усмихнато на ухото, чукаше звънко дългата стъклена чаша в неговата, и при всяко изменение в положението на гъвкавото й тяло, проблясваха сексапилните бикини под воланите на дръзко-късата поличка. Това невинно движение забождаше ледени иглички в сърцата на останалите дами и ускоряваше пулса на мъжката половина.
Тъмнокосата дама не можеше повече да издържа този душевен терор и реши на всяка цена да си възвърне обожанието на своя избраник. Нейният комплекс се криеше под дългата пола с висока цепка встрани, която загадъчно се пооткрехваше и леко очертаваше дълга ивица бедрена плът. Черният корсет разголваше достатъчно закръглените форми на рамената и деколтето и поддържаше бюста стегнат. Този тоалет я правеше много привлекателна и развяла дългите си черни коси, тя танцуваше ли… танцуваше върху кръглия дансинг, подлудявайки високия блондин с кълчене и предизвикателно подрусване. И всичко беше в нейна власт, докато… изведнъж през дансинга премина една необикновена дама, придружена от възрастен елегантен господин. Нейните коси с цвят на слънчев залез и фееричната резедава пелерина блеснаха под прожекторите и привлякоха вниманието на всички. Да, това бяха Ерта и г-н Бернар.
Те седнаха на своята видима отвсякъде маса, разговаряха спокойно, усмихваха се един на друг и сякаш не забелязваха никой около себе си. Тъмнокосата млада жена стана и задърпа за ръкава своя обожател да тръгват. Пошушна му съблазнително в ухото, че биха могли да уплътнят времето си с други занимания и се отправи към дансинга. Той хвърли последен поглед към неземното създание върху заобления подиум и трепна, когато тя го погледна и леко му намигна. Кръвта нахлу в слепоочията му и той почервеня като рак. Но под приглушените трепкащи светлини, това не беше забелязано от неговата компаньонка. Въпреки цялото си нежелание той я последва, поспря се смутено и се обърна да види тази необичайна посетителка… може би за последен път. Тя му махна с ръка и грациозно изпрати една въздушна целувка, която се залепи на тънките му устни. Той почувства сладостта на нейното питие и аромата на добре познатата му марка Blanc de Blanc. Облиза с език капчицата пяна и с въздишка се обърна към черния корсет, който вървеше пред него. Излязоха и вратата с малкото прозорче мигновено се затвори след тях.
Поела дълбоко свежия нощен въздух, тъмнокосата съблазнителка поведе високия русоляв мъж към езерото. Беше решила на всяка цена да си възвърне първенството и да заличи спомена за тази непозната, която я беше накарала да страда. Знаеше, че нейните лудории побъркваха този млад бизнесмен и разпалваха плътските му страсти. Когато стигнаха до езерото, тя се хвърли като подивяла вътре с дрехи и обувки и го накара да изтръпне. Плуващите наблизо лебеди и други птици се разбягаха и клатушкайки се несръчно, се изтеглиха на брега. Тя започна да се кикоти неистово от ефекта на своето въображение, да му маха с ръка и да го подканя да я последва. Той обаче се беше вцепенил от изумление и напълно изтрезнял.
Луната изплува от облака с формата на голям лебед и с цялата си пълнота огря кея на Цюрихското езеро. Всички птици – единствените свидетели на брега, гледаха побеснялата нощна русалка и искрено съчувстваха на този безпомощен мъж. Закряскаха с неодобрение и май че охладиха странния порив у младата развеселена хубавелка. Тя изплува на брега и водата започна да се стича безцеремонно надолу, като развличаше стегнатия преди корсет и той послушно отстъпваше място на недотам стегнатите й форми. Дългата лилава пола беше полепнала плътно по бедрата и между тях се очертаваше едно продълговато “О”, пронизано от лунната светлина. Косите й станаха на мокри клечки и някак си се вързаха съвсем с глуповатия израз на кръглото й лице. Горкият млад мъж не можеше да повярва, че досега не беше забелязал тези странни (д)ефекти на своята любима.
И в този момент по каменистия склон на кея се дочуха стъпки и се разнесе нежен смях. Двамата герои се обърнаха и изтръпнаха – всеки по своему! Непознатата красавица от нощния пиано-бар и белокосият джентълмен се приближаваха към тях. Тя се движеше грациозно, развяла дългата си резедава пелерина, която беше придобила един особен сребрист оттенък под лунните лъчи. Нейният кавалер, безупречно елегантен в своя пролетен сив костюм и тъмно лилава копринена вратовръзка, я гледаше с обожание и любов.
Двете двойки застанаха едни срещу други и луната ярко освети целия комичен контраст между тях. Ерта кимна усмихната и се приближи към скалите, по които все още трепереха изплашените птици. Протегна дългите си ръце изпод пелерината и артистично ги изви като изящни лебедови шии. С нежен глас заговори на тези невинни крилати и пернати, те се заклатушкаха към нея, наобиколиха я, тя ги галеше и продължаваше да им говори. После разпери пелерината си и я размаха като крила. Птиците се разшумяха радостно, погалиха човки в резедавата дреха и щастливи заплуваха в езерото.
Г-н Бернар наблюдаваше отстрани очарователната сцена и боготвореше дамата на своето сърце. Комичната влюбена двойка гледаха онемели зад гърба му и не можеха да превъзмогнат вцепенението си. И в тази топла майска нощ те станаха свидетели на истинско чудо!
Луната засия толкова ярко, че стана светло като ден. Тя се отрази в кристалните води на тихото езеро и спусна своята лунна пътека. Ерта хвана дружелюбно под ръка г-н Бернар, той се поклони изискано и двамата започнаха да се изкачват по сребристите лъчи към луната. Когато стигнаха до нея, тя се изви като сърп и те седнаха в небесното светило като в люлка. Луната ги понесе още нагоре и бавно изчезна зад големия бял облак с формата на лебед. Той се пораздвижи и заканително настръхна над зяпналите нагоре окаменели зрители. Те се поразмърдаха и безброй иглички, като при изтръпване, прободоха телата им. Мократа до кости “русалка” потрепери и усети пронизващия утринен хлад. Смутеният мъж свали сакото си, наметна я мълчаливо и тръгна нагоре по каменистия склон. Тя го последва послушно, навела глава от срам, и една тъпа болка удряше слепоочията й. Желаеше само едно: час по-скоро да се прибере в своята квартира и да легне да се наспи като човек.
Сенките на двамата се стопиха между дърветата, след малко се дочу отнякъде отминаваща кола и после всичко утихна. Лебедите плуваха величествено и от време на време опъваха шии нагоре към белия облак, който поразително приличаше на тях. Той също им отвърна с утринен поздрав, като издължи шията си напред и тя заплува самостоятелно. Облакът започна да става прозрачен и през него се показаха първите лъчи на изгрева. Новият ден се усмихна приветливо.

Точно в този час мократа дама (разбира се, вече изсушена от нощното къпане), отпусна уморените си членове в своята дълга нощница и моментално заспа. Нейният приятел реши да се прибере в своя апартамент и да сложи мислите си в ред, защото го чакаше отговорна среща с клиенти. После се досети, че днес е неделя и че не трябва да ходи в бюрото си до утре. Облекчено въздъхна и се просна с дрехите върху дивана – искаше още веднъж да изживее чудото, на което беше станал свидетел.

Г-н Бернар все още спеше в леглото си, когато часовникът на градската кула отброи шест ритмични удара. Лицето му беше по детски щастливо, той се смееше на сън, плачеше от радост, мяташе се от вълнение в леглото, целуваше нещо невидимо и пак се смееше или плачеше. Дан-дан-дан-дан-дан-дан… – прозвучаха шестте удара и отзвучаха като ехо. Г-н Бернар се стресна, отвори очи, огледа се уплашено и видя, че се намира в своето легло, облечен в раираната си пижама… изпотен… с разплакани очи… и буца в гърлото.
– Значи, всичко е било насън! – прошепна той унило и седна в леглото. – Ех, защо не останах с нея на луната… защо се събудих… – Стана, погледна се в огледалото и плю на всичките си милиони.