НОВАТА МИ РЪКА
На изхода на болницата дясната ми длан влетя в джоба на доктора и извади стоте лева, които бях му дал от благодарност. Никой не забеляза нищо, но аз се засрамих и с другата върнах на моя спасител парите. Хирургът ме потупа по рамото и каза не на мене, а на ръката ми: „Добре сме те зашили!”
Отдавна се съмнявам дали тази ръка е моята. При раздвижването след операцията забелязах, че пръстите изглеждат по-дебели и с по-къси нокти, цветът й е по-тъмен в сравнение с лявата. Или са я объркали при съхраняването, или са я подменили нарочно. Нямах кураж да се оплача на медицинския персонал.
Ако страховете ми стигнеха до хирурга и се тръгнеше към ново рязане, нямаше да издържа. Тази клиника се нарича „Отличен основен ремонт”, ушиват цял човек от глава до пети, стига да намерят върху какво и с какво. Дребните поправки на нос, уши, очи се приспадат от сметката при смяна на основни органи. И аз използвах случая да сменя очите си с бебешки, за да виждам света в розово, може би затова ръката ми ми изглежда матова. Ушите ги оставих, за да не ми ги дърпат на стари години.
У дома новата ми ръка се почувствува още по-свободна и почна да шари навсякъде. Не й обърнах прекалено внимание, защото и аз самият бях любопитен да видя дали всичко е както съм го оставил. Все пак забелязах, че изхвърля неща, които не й харесват, а по-ценните прибира на по-скътани места.
Това не ме обезпокои чак толкова, след дългото отсъствие съм станал по-ревнив към любимите си неща и искам да ги предпазя и скрия от чужди очи. Напълних две-три кашончета с такива безполезни дреболии. Домашните гледаха докъде ще я докарам, накрая жената не издържа и ме нарече „клептоман”, когато откри под леглото ми кования медния филджан за кафе, който тя купи от един стогодишен бакърджия в Габрово.
В офиса ме приеха с възторжени аплаузи, ръкопляскания по старому. Колегите не броят една ръка за повече от инструмент за действие с клавиатурата на компютъра. Прегледах пощата си. Само поздравления и пожелания за успехи. Стартирах веднага една сделка на борсата за плодове и зеленчуци, където съм брокер.
Направих добра цена за моя клиент и с нараснал апетит задвижих следващата оферта. Хазартното желание да спечелим непременно пощури пръстите на дясната ми ръка. Едва не удуши „мишката” със светкавичните си команди. Почти да препродам стоката на продавача и на последното кликване операцията беше блокирана от шефа. Тръгнах си без да си взема цветята от посрещането ми сутринта.
Жената и децата приеха провала ми за нещо нормално. Рано или късно и най-кадърният се проваля. Но защо аз да съм този късметлия? Аз обаче знам, че нещо не е наред - дясната ми ръка не показа ум! В някакъв миг е натиснала грешен клавиш, а аз съм пропуснал да я коригирам. На всеки може да се случи, но не и на мен с моя голям опит.
Ако бях брокер от голям калибър, с тая неволна грешка можех да продам цяла банка. В моя случай контролният блок е предотвратил вреди и загуби на клиента. На следващия ден ми предложиха ниско рискова работа, но аз отказах любезно. Вече усещах несигурност в действията си, а това е смъртната присъда за един брокер.
Останах няколко дни в къщи, докато намисля какво да предприема. Мисленето ми не даваше резултати. Някога започнах като учител по математика, но вече е късно да се върна към тази професията. Щях да науча материала, но нямах сили да вливам ум в детските глави след разочарованието в собствения си умствен капацитет.
Нахвърлих се да чета книги от силния глад за нови знания, но новата ми ръка сякаш нарочно ги затваряше - тя се отнася с досада към всичко свързано с умствено усилие. Заех се с поправки и ремонти, отлагани с години. Жена ми ме похвали, че с новата си ръка съм станал по-сръчен и работлив.
Една сутрин в просъница чух гласа си да разговаря с чужд глас. Не разбрах какво съм казал, но запомних отговора:
- Вашият пай от сделката с картофите е уреден! Плащане кеш довечера на старото място…
В мига на събуждането ръката ми затвори телефона. Притаих се от страх и любопитство. Мразя някой да говори вместо мен, още повече ако се крие вътре в мен. Кой е тоя да се представя от мое име! Разговарях ли наистина с някого, или ми се е причуло? Халюцинациите не са в моя стил, но необяснимите усещания все пак разколебават сигурността на мислите ти.
Ако още някой беше чул чуждият глас да ми настройва среща, ако имах запис на разговора, поне щях да имам доказателство, че не е бълнуване или някаква тайнствена сила… Трите ми по-едри пръста нежно притвориха клепачите на очите ми. Новите ми бебешки очи, и да бяха наблюдавали сцената, нямаше да се разтревожат, щом ръката не посяга към тях.
Когато не намеря веднага решение на тревожен въпрос, изпадам в сковаващо бездействие. Затъпявам за миг. Само нервността на новата ми ръка ме изкарва от апатията. Изхвърчах от къщи. Подтичвах без да знам и виждам къде отивам.
Озовах се пред театъра, прекосих празния площад и продължих в обратна посока. Прибрах се успокоен у дома. Дясната ми ръка не трепереше паралитично, душата ми се скри в дупката си. Оставих се на вълните на спокойствието …В един миг прогърмя гласът от сутринта: „Въпросът е уреден!”. Новата ми ръка пребара джобовете ми и остави върху шкафчето две пачки от по хиляда евро. Захвърлих ги с лявата се ръка по пода.
- Вече по пари се препъваме!
Не отговорих на жена си. Преструвах се на заспал, докато всички се изнизаха от къщата. Умувах безплодно за бъдещето си цял ден. С тая объркана глава не мога да се изправя пред децата в класната стая. Мразя вече и компютъра. Тръгнах да търся друга работа. Такива изпаднали като мене ги наемат само за пазачи и чистачи.
В страничните алеи на парка се шляеха ромки с дълги метли под мишница, други си правеха моабет върху тревата под сенките. Ще им приседне глътката, ако ме назначат при тях. С тая ръка, дето не знае милост, бързо ще ги вкарам в ред. Ще надникна и в храстите, задръстени са с боклуци от нощните оргии на наркомани и проститутки. Искам предварително да видя и лошите страни на новото си работно място…
Дърветата се стовариха без шум и трясък отгоре ми. Първите удари по гърба си издържах на крака. Тресна ме в лицето плоскочела стригана глава, закрещя и задърпа и рамото ми: „Твойта мама, дай ми ръката!…” Друг командваше: “Влачете го в колата и при хирурга!” С лявата си ръка удрях каквото докопам.
Онзи изтръгваше с бяс от рамото ми присадената дясна ръка. За миг зърнах върху неговата дълбокия коловоз на пръстена, който носех дълги години на показалеца на дясната си ръка. Сграбчих ръката му в китката и я извъртях зверски с последни сили. „Уби ме!… Уби ме!…Уби ме-ее…” Безумно мятане насам-натам го свлече на земята. А с него и аз забих сурат в тревата…
След секунда се освестих от неприятна миризма. Моята миризма на кисела пот с примес на ацетон. Надигнах се на лакътя на пришитата си ръка и се хванах за друга изправена върху лакътя си ръка. Вонеше непоносимо - бившата ми ръка. Тя ме е освестила!
Нейният потен юмрук щеше да смаже физиономията ми, ако в последната секунда непозната сила не беше я отклонила встрани. Инерцията от движението й беше свлякла бияча към земята, а с него - и мене. Случайно или мистично двете ми ръце, бившата и новата, изместиха посоката на удара си, независимо от волята на оня тип и моята…
От другите двама типове не остана и косъмче. Но този със старата ми ръка я притискаше към мутрата си. Простил е предателството й. Учудих се на тая тъпа обич от негова страна, но и се трогнах, че в две различни личности разполагам с две еднакво предани ръце. Беше се случило нещо извън съзнанието и физическите ми възможности.
Стриганият явно имаше друга идея. Той искаше всяка ръка да се върне на мястото си чрез мъките на нова операция. В момента едва дишаше от болка. Изоставиха го приятелите му, подплашени от камиона на сметосъбирачите. Дръпнах очилата, за да запомня физиономията му. Щеше ми се и да го ритна за сбогуване, но се въздържах поради неговото жалко състояние.
Прибрах се и подрямах на дивана до пълно успокояване. Събуди ме пак новата ми ръка. Подпряла се на лакът и чука гневно с пръсти по нощното шкафче. Причината за гнева й ми стана ясна на секундата - тя търсеше двете пачки с парите в издърпаното чекмедженце на масичката.
Едва сега забелязах и леката бъркотия в стаята по разместените предмети и дрехи. В мое отсъствие професионалисти по обирите са знаели какво търсят. Новата ми дясна ръка тропна решително по шкафчето. Задърпа ме за другата ръка. Разгадах желанието й - искаше да ме поведе към известни само на нея скривалища и тайни места. Не бях сигурен животът й с мене по-нататък дали ще заглуши този зов на вродената й същност, или ще познае за своя душата на моето тяло…
Назорих се и стоях десетина минути на компютъра. Оставих новата ръка да си поиграе с мишката и да се рови във всякакви случайно попаднали й интернет-страници. Пуснах й за настроение игри с щури екшъни и автомобилни преследвания. Нейният хъс да изпревари, да победи врага се просмука и у мене.
Кротката ми лява ръка и тя се разпали от битките и ми трясна едно леко кроше под брадичката. Заритаха където им падне и краката ми под бюрото. По някое време се разскача цялото бюро с компютъра, кабелите и аз отгоре на плота. Подлудяващи тактове с победни акорди…
Стомахът ми се дигна до гушата и от гърлото ми се изля гнусен порой. На корема ми му стана по-леко и се успокои. В същото време изгасна и екранът на монитора…
Настъпи пълен покой. Читателят е отгатнал, че авторът се е събудил. Но не. Авторът не усети нищо и продължи да спи блажено… Вратата се отвори и влязоха с гръм и трясък ония, които щяха да ме отведат на друго място.
