Диана Павлова

Започнах това писмо до г-жа Антония Михайлова – учителката по литература на сина ми – с намерение да й предложа да види прозата, която публикуваме в „Литературен свят” и да използва някои от разказите в упражненията по трансформиращ преразказ в училище.
Защото тези разкази са родолюбиви и жизнеутвърждаващи. Защото авторите им, въпреки че познават действителността и я пресъздават реалистично, остават чисти. В думите им няма отчаяние. От творчеството им блика сила, надежда, че нашият, българският дух е способен да оцелее и надделее. Че земята ни ни закриля, че в нея има мощ, която ще ни съхрани като хора и като нация (това са думи от пътепис на българския писател Велчо Милев, цитирани по памет).
А за нашите деца, които сега навлизат в живота и са орисани да растат в трудното време на преход, е важно да четат и познават точно такава литература.
Ето защо реших да се обърна към всички български учители.
Винаги съм вярвала и продължавам да вярвам, че най-силно въздействие от писаното слово върху душите и умовете оказва художественото слово. Ето защо мисля, че то трябва да е добре подбрано за децата ни. И сме длъжни да направим това за тях. Написаното да носи здрав дух, да утвърждава вековните ценности на нацията ни, а не да руши традиции и да потъпква идеали под претекст, че ни води към новото – онова неопределено за мен и неясно, размито бъдеще. Защото ще се озовем там бездуховни и безродни и ще се реем в пространството между старите и новите ценности: едните – на път да бъдат безвъзвратно изгубени, а другите – чужди и непонятни на нашата същност.
В тези времена на достъпна и неизчерпаема информация става още по-трудно човек да се ориентира къде свършва истината и къде започва лъжата. В тези времена на корпорациите, когато над всичко стоят икономически интереси, става невъзможно да разбереш кое се прави с чисти намерения и зад кое стоят нечии болни амбиции.
Не бива да оставяме децата си да се лутат в хаоса. Длъжни сме да им създадем здрава ценностна система и стабилни ориентири, на които да се опрат.
Нека това бъдат преди всичко родолюбието, духовността, родовите корени. Нека, включително и чрез литературата, да им покажем колко е важно да се държат за българщината – нещото, което ни е съхранило като хора и нация векове наред.
Каква по-здрава основа и трамплин за полет може да има от нашите корени, от нашите здрави традиции и изконни ценности? Все още има, а вярвам, че ще има и занапред български писатели, които ги отстояват. И чиито творби са способни да пречистят и оздравят духа. Това им е нужно и на децата ни, за да стоят далеч от апатията, безразличието, несигурността и безнадеждността, застрашаващи всички ни в тези трудни времена на преходи и кризи.
Нека осигурим достъп на децата си до хубавата и здрава българска литература. Това е едно от нещата, които вие, българските учители, можете да направите – за литературата ни, за децата ни, за България.