Димо Кьорчев

Ако за напред ни остават спокойни дни - нека не се радваме. Има нещо по-страшно от войната и нейните злини - това са спомените. Всеки от нас знае по нещо страшно и всички мълчат, всеки чувства следите от един дълъг кошмар, но се бои да ги каже, защото се пита - нима всичко това беше истина? И в тия недоумения е големият трагизъм на спомена.

Последен път видях Ганчева на 27 октомврий 1912 год., сутринта. Беше се свил до огъня в една котловинка, близо до чифлика Харигли. Спомням си, че беше с окаляно небръснато лице и с мокър шинел, по който имаше налепени много сламки. Всеки ден тогава се носеха слухове кой е убит и кой е умрял. Всеки час през деня се разнасяха печални новини. Една вечер искахме с другари да се порадваме на примирието и да се повеселим с вино - и в тая дъждовна вечер се научихме, че Ганчев е починал във фенерската болница. Веселбата не стана.

Спомням си много добре, че всички тогава облада една негодующа скръб, сякаш смъртта без право е посегнала на този човек.

Колко често после говорехме през тежката кална зима за Ганчева и за неговия гроб и мнозина завиждаха, че той има железен кръст.

Струва ми се, че този кръст тежи по малко върху всички ни, защото Ганчев отнесе със себе си нещо, което моето отечество в пътя на новото си възраждане мъчно ще налучка.

сп. „Листопад”, бр. 3, 29.09.1913

Христо Ганчев (26.02.1877 - 19.11.1912) е изтъкнат български актьор, съпруг на актрисата Адриана Будевска, починал от тиф по време на Балканската война при село Фенер. Бел. ред.