Милена Обретенова

Днес свирят фанфарите. Защото е националният ни празник.
Днес един баща ридае. Защото оскверниха и убиха дъщеря му.
Днес фанфарите свирят фалшиво. Защото един мъж остана без душата си. Без светлината си. Без единствения смисъл в този наш безсмислен живот.
Звънят фанфарите. Така е редно на празник. Традиция. Красива традиция. Традиция за горди и неосквернени, за свободни и ликуващи. Традиция за демонстрация на духа на народа. На единството дори.
Тогава, питам се, за кого свирят фанфарите днес? (В името на каква традиция?)
За двата милиона зад граница? Нямаме традиция на такова масово бягство.
За самозапалващите се? Нямаме традиция на подобен тип самоубийство.
За едно население, половината от което се идентифицира с Нане, а другата половина - с Вуте? Е, да, може би това е новата традиция. Изграждаме я четвърт век. Четвърт век изграждаме традицията да забравим всякаква традиция.
Днес фанфарите свирят. Така е редно. Но свирят фалшиво.
За кого ли свирят?
За учителката, която пита: „Пълен ли ви е хладилникът вкъщи?” - „Да.” - „Двойка!”
Фалшиво.
За ближния, който ще ви вземе ризата просто ей така, за упражнението?
Фалшиво, фалшиво.
За този, който ще ви напсува на улицата за едната радост от експресията на изказа си?
Фалшиво, фалшиво, фалшиво.
Празник с фанфари. И ридаещ баща.
Осквернено дете. Осквернени бащини чувства. Осквернен народ. Осакатен и озлобен. Обезверен.
Той вече не чува, че фанфарите свирят фалшиво.
… А те се радват на нашата немузикалност.
Те се радват, че днес няма дори един, който да каже: „Но в бурята ще бъдем пак със теб, народе мой, защото се обичахме…”
Това е, народе, мисля си: Да се обикнем отново като за начало. И тогава бурите ще бъдат по-малко страшни.
И ще бъдат по-малко осквернените и обезчестените, убитите и живите „факли”, хората, надничащи в хладилника ни…
… Радват се на нашата немузикалност. И не им пука за фалша на фанфарите. За фалша на живота ни.
… Ела, Нане! Нека и на двама ни да е добре! Заедно да послушаме фанфарите! Традиция е! Стара!
… Ела, Вуте! Празник е.
А красотата на празника е във фанфарите.
Традиция. За гордите и неосквернените. За свободните и ликуващите. Традиция за демонстрация на духа на народа. На единството дори.
… А междувременно, докато Нане дойде заедно с Вуте, един баща ридае над осквернения труп на детето си.
Ридая и аз. На фона на фалшивите фанфари.
Ридая на националния празник.

03.03.2015
В. Търново