ПРАЗНИК
ПРАЗНИК
Светлият празник звъни,
носят се вред песнопения:
мрат отшумелите дни,
иде безсмъртно рождение.
В пътя на бъдни лъжи
светлият празник навежда -
в нашите скръбни души
бди уморена надежда.
Съмва над тъмни страни
ден на върховно смирение,
светлият празник звъни,
носят се вред песнопения.
ЕСЕННО УТРО
Утрото, търкулнато в нивята,
свети оросено с златни капки
и протегнал хищно груби лапи
крачи мокър есенният вятър.
Като болник се превива пътя
и се губи в есенните синори;
по корем тук слънцето е минало
и е слязло в Тунджа да се къпе.
Някой почна часовете рано
и звънците по стадата дръннаха.
Лик обърса в облаците слънцето
и потоци светлина огряха…
МОНАХ
Аз съм блед монах, заробен в книгите,
нямам никого на този свят,
всички дни в живота ми не стигнаха
да се моля зарад ближните
в хубавия Божи свят.
Аз обичам мойта стара Библия
с мъдростта на царя Соломон,
всеки ден припадам пред кандилото
във ръце със мойта Библия -
мъдростта на Соломон…
Сякаш малката ми църква тихо пее
и Исус ме гледа с поглед благ:
шепна ниско, пълен с умиление,
а молитвата на устните ми грее,
а Исус ме гледа благ.
Всяка вечер бия за вечерня…
Богомолците един след друг
идат тихо с болките неверни,
и отиват си със чиста вяра -
и отиват си един след друг…
Аз съм блед монах, заробен в книгите,
нямам никого на този свят,
всички дни в живота ми не стигнаха
да се моля зарад ближните,
Боже, в този грешен свят!
в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 426, 15.03.1939 г.
