Недялко Месечков

Една древна мъдрост казва:
- Боговете прибират рано при себе си свойте любимци!
Пенчо Пеев много рано си отиде от нас, ненавършил още 23 години. Боговете не прибраха ли при себе си своя любимец?
Девет години от тогава!
Девет година от трагичната кончина на приятеля, човека и поета Пенчо Пеев!

*
Пенчо Пеев е роден на 15 март 1906 г. в Айтос. Син на бедни родители, той от ранно детство познава тежката неволя. Първоначалното си образование получава в родния си град, а средно търговско в Бургас. Бе чиновник в клоновете в Българската народна банка в Елхово, Ямбол и Бургас. И на 22 януари 1929 година той почина. Стана жертва на сляпа случайност, на безумна шега с пистолет.

*
Творчеството на Пенчо Пеев се състои от десетки стихотворения, пръснати в страниците на „Вестник на жената”, „Неделя”, „Хоро”, „Ехо”, редактираното от него списание „Мост”, бургаските вестници и др. Неговото ограничено поетично дело е белег на едно голямо дарование, което, уви! - много скоро загубихме. В периода, когато той се откройваше като поет, куршумът скоси устрема му и го откъсна от нас.

*
Поезията на Пенчо Пеев е богата на мотиви. Три от тях са характерните в неговото творчество - социалният, сърдечният и космическият, на които се нижат едни от най-хубавите му стихотворения: „Пролет”, „Тишина”, „Мариана”, „Море”, „Горите”, „Земетръс”, „Градът”, „Пролетна вечер” и др. В някои от творбите му тия мотиви се преплитат, без обаче да се наруши художественото цяло, напротив, добиват повишена стойност.

Отлично качество в поезията на Пенчо Пеев е и богатата и разновидна образност, чужда на всякаква маниерност и шарж. Поетът не търси средствата, за да въздейства на читателя. Те идат у него непосредствено, искрено, с топлота и човечност. С една рядка правдивост и художествена убедителност, той ни дава еднакво свойте радости и скърби и стихиите на времето и духа. Понякога повикът на стихиите затихва, за да избликне примирението на човека, който обича живота и се жертва за него.

Стихът на Пенчо Пеев е експресивен, звучен, динамичен, напоен със сърдечност и завладява.

*
С неговата смърт българската поезия загуби едно голямо надеждно дарование, а ние - неговите близки - добрия приятел.

в. „Литературен глас”, г. 10, 26.01.1938 г.