Анита Коларова

На връх националния празник на България Трети март БНР и БНТ се надпреварваха да търсят поводи да ни убедят, че Русия имала свои и н т е р е с и на Балканите и в никакъв случай не е наша освободителка. Тази тема е стара, но нека си отговорим защо се чопли точно на празника, не е ли най-малко невъзпитано. Tази омраза е като „да пиеш вода от кладенеца, а после да плюеш в него.”

Цитираха се мисли на Стефан Стамболов и Захари Стоянов и още кой ли не, а печално известният Иво Инджев искаше да ни убеди в „истината”, че и сега няма „такова понятие България” в руските документи. Историци вадеха „факти” като индийски факири, за да с р а з я т Русия. Но Русия е несразима и както в миналото, така и днес, народната любов към Русия остава вечна.

За мен и за хиляди българи не е важно кой император какви и н т е р е с и е имал, а какво се постига с Руско-турската война, какъв е крайният резултат. А той е исторически неопровержим. След петвековното османско „присъствие” България е свободна. Отново има държава, герб, знаме, легитимност сред европейските народи, има войска, офицерство, болници, училища, администрация, което, освен с в о б о д а т а с и, дължи на българското национално освободително движение и Русия. Но това са „подробности” според Иво Инджев.

Такава една подробност е и името на върха Ш и п к а !

Пиша тази бележка по повод публикацията на Георги Георгиев „Клио и някои нашенци” в „Литературен свят”, февруарския брой, където се говори за писмото на 18 души „местни интелектуалци” до президента с молба да отмени Указа на Народното събрание от 1951 г. за името на връх Шипка. Искането им е да се върне старото име на върха - Св. Никола.

Същото искаше днес, на Трети март, и гостът на кореспондентката от гр. Ст. Загора Венелина Попова, чието изказване прозвуча в ефира на Българското национално радио. Нямах представа, че изказването ще ме предизвика да реагирам с тази бележка. Затова не си записах името му. Нека омразата остане анонимна. Навярно е жител на гр. Стара Загора. Гостът изложи аргументите си. Един от тях бе, че самият дядо Вазов не възпявал върха в одата си „Опълченците на Шипка”, а прохода! Точно този ж е л е з е н, според него аргумент, искам да опровергая.

Заглавието на одата го знае всеки, ходил на училище. Това стихотворение е любимо на много българи. Боят е нарисуван с гениална четка.

Вярно е, че има такъв стих: „три дни младите дружини как прохода бранят”. Но въпросният интелектуалец е невеж. Защото тези „млади дружини” бранят прохода от в ъ р х а! И Вазов продължава по-нататък:

„Този връх висок е. Тя /България!/
ще ни съзре,
ако би бегали…”

Уважавам кореспондентката на БНР Венелина Попова, тя е една от най-активните кореспондентки, от чието присъствие в ефира съм се възхищавала неведнъж. Но този път тя ме смая с погрешната си теза.

Зная и това, че г-н президентът Плевнелиев не е президент на всички българи. Той на драго сърце ще се съгласи да предприеме стъпка в погрешна посока. Какво би се случило, ако върхът се преименува?

Резултатите ще са плачевни. Пълна анархия. Яна Язова има роман със заглавие „Шипка”. Ежедневният рапорт на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Глaвната квартира на армията „На Шипка всичко е спокойно” е дало повод на великия художник Василий Верешчагин да нарисува знаменитите си картини „Стоенето на Шипка”, „Шипка - Шейново”, “Скобелев под Шипка”, „На Шипка всичко е спокойно” и др. И тях ли ще преименуваме”? И само тези ли са произведенията на изкуството и литературата, в историографията и документалистиката, където присъства името Ш и п к а ?!

Какъв хаос би настъпил! Какво губене на чувство за историчност… А народът ще си знае Шипка, където полага цветя всяка година. Без да се плаши от бури, снегове и дъждове!