Анита Коларова

            На баронеса Юлия Вревская,
            дала живота си за Освобождението
            на България от турско иго

Не беше видение в бяло,
Тургенев не бе те измислил
с лице, от любов засияло,
с душа на Мадона пречиста.
За войниците ти бе зората,
пробляснала в твойте зеници.
И носеха те в сърцата си.
Зовяха те свойски: „Сестрице!”
Със мъжка несръчност спасените
пред тебе от щастие плачеха,
а ти - до смърт уморена,
все под шрапнелите крачеше.
Забравила, че си баронеса,
възпитана с маниери французки,
на смъртта се усмихваше весело
и я молеше, съвсем по руски,
да не бърза за теб,
да отложи,
защото си нужна, ще има атака,
защото не ти е възможно
да умираш,
когато те чакат…
И отдаде ти мълчаливо
своя дял в Свободата народна
и скромно, и човешки красиво,
и по руски - докрай благородно.
Затова днес под синия свод
на България, с обич съгрята,
ти остава длъжник цял народ.
И живееш ти - с вечност богата!