Георги Георгиев

Група от 18 души, местни интелектуалци, вместо да се изкачат на заветния връх Шипка и да поднесат цветя пред великия паметник на свободата, да се поклонят пред подвига на руските воини и българските опълченци - пролели кръвта си, за да я има България, - седнали и написали писмо до президента да отмени Указ на Президиума на Народното събрание от 1951 г. за връх Шипка.

Тревожат се, че той се нарича Шипка и се знае още като връх Столетов, а не както е бил преди - Свети Никола. И това предложение се прави точно когато се навършват 95 години от смъртта на знаменития командир на Българското опълчение генерал Николай Георгиевич Столетов, в навечерието на 130-годишнината от Шипченската епопея!

Допитали ли са се тези господа до гражданите на Шипка, Шейново, Казанлък, Стара Загора и други селища в страната? Кои и колко са тези, които биха искали да се смени името Шипка? Я да се опитаме да си представим как българските опълченци, плюс 555-мата руси, 24-мата сърби, по 4-ма гърци и италианци, 3-мата черногорци, по 2-ма австрийци и херцеговци, по един поляк, чех, молдованин и турчин, воювали в опълченските дружини, как биха реагирали на тази промяна. Те като един биха потвърдили, че и героят от Освободителната война генерал Столетов би казал, че името Шипка заслужава да се слави чрез заветния връх през вековете!

Господата обаче блъскат в отворена врата. От 30 май 1977 г. с Указ 1454 върхът е преименуван от Столетов на Шипка, макар че военните специалисти отдавна са оценили: отбраната на стратегическия връх е блестящо построена и осъществена от руския генерал. Освен това Столетов е математик, ръководил е експедиция за изготвяне на топографски карти в редица азиатски области. Учен и изследовател, той е докладчик на Световния географски конгрес в Париж през 1875 г.

Да не забравяме още, че в Кримската война (1853-1856) се бие като артилерист край Силистра. След отстояване на Шипченския проход идва победата при Шейново. Тогава в личен разговор с пленения Вейсел паша генерал Столетов го склонява да приеме безусловна капитулация, за да не гинат повече хора…

Ще припомня какво му пишат опълченците в нарочен адрес: „Славни ни пълководецо! Прещастливи сме, че нам се падна честта да Ви поздравим от името на още живите опълченци и да Ви поднесем нашата дълбока признателност и благодарност за положените от Вас грижи и старание, с които се постигна великата задача: да подготвите ядката на нашата армия - гордостта на България”…

Застанали на екрана на Нова телевизия, представители на 18-те господа заявяват, че проблемът за връщане старото име на заветния връх е отдавна назрял. Сякаш това е главният проблем за българите днес! Каква истина отстояват господата? Кой отрича, че върхът се е казвал Свети Никола? Там се водят епични боеве, там 2 500 опълченци и 4 500 руси срещат и отблъсква 48 табора, 8 ескадрона, 7 батареи, или общо 27 000-на турска войска.

На 20 август на връх Свети Никола генерал Столетов пише донесение до генерал Радецки, изпълнено с чувство за историческа отговорност и тревога: „Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се разгръща срещу нас на осем версти от Шипка”. Той уверява командира на руския корпус, че ще се бият до последния човек, но са нужни подкрепления, за да се спре и отблъсне противникът. Обикаля позициите неуморим и безстрашен, дава указание на всеки командир, насърчава опълченците от 2-ра, 3-та и 5-та дружина, възхвалява техния подвиг при Стара Загора, зове ги на саможертва за свободата на България.

Без Руско-турската освободителна война, без свободата на България върхът сигурно щеше да носи старото си име (а вероятно щяха да го „прекръстят” с турско!), но щеше да е познат само на географите. Без великата епопея и село Шипка нямаше да бъде нищо повече от село Шипочене например. Историята на развихрилата се неравна битка отдавна победи географията. Никой не може да отхвърли масовото съзнание, което е нарекло всичко с името Шипка - прохода, планината, епопеята, паметника исполин. Иван Вазов пише великото си произведение „Опълченците на Шипка”, именитият художник рисува страшната картина „На Шипка всичко е спокойно”.

Шипка е символ на Свободата, заел вечно мястото си в народната душа. И днес на върха децата ни изравят гилзи, ножове, парчета снаряди. Те знаят, че там лежат костите на освободителите и поробителите. А ние от Шипка, станала преди 30 години град, знаем, че във войната проляха кръвта си 7 от 28-те опълченци от някогашното село Шипка. А може някой да поиска да се отмени решението, че живеем в град?…

Изразеното от мен становище подкрепят стотици граждани, които могат да станат хиляди. И всеки от тях има основания да не се заличава утвърденото с указ и сред народа име Шипка. Подкрепят това мнение академик Дечко Павлов, Валентин Михов, доцентите Гуньо Гунев и Александър Карастоянов, журналистите Генчо Бъчваров, Калина Канева, Лидия Ганева, д-р Катя Бекярова (управител на многопрофилна болница Стара Загора), офицерите от запаса Пенчо Михов, Петър Богданов, Тотю Драгнев, Димитър Димитров, Генчо Едрев, младите инж. Николай Гунев, художникът Юрий Георгиев, бизнесменът Генчо Каназирев, студентът по право Ивайло Епитропов…

Докога у нас ще се опитваме да правим промени, плюейки в кладенеца, от който сме пили? Ако някои си мислят, че сменяйки Шипка със Свети Никола, ще заличат спомена за генерал Столетов и руските освободители, жестоко се лъжат.