Георги Георгиев

По повод на моята статия „Символ на свободата” Стойко Стойков и Георги Чорчопов изложиха свое становище във в. „Пенсионери”, бр.33/15.08.2007. Те разказват историята на връх Свети Никола и колко е висок той, откъде идва името на селището Шипка. Настояват този връх на Балкана и днес да се именува както е бил, а не Шипка, както е решено преди 30 години. Аз не отричам нито светията, нито някогашното име на върха.
Но по време на Руско-турската освободителна война през 1877 г. на този връх се водят епични боеве. И тъкмо Освободителната война прави нещо, което опонентите не искат да проумеят. Ражда се символ на свободата, нова легенда. Името Шипка не се измерва с 1326 м. Той ще даде друго име на България, ще бъде неин синоним. Неслучайно из нашите села и градове ще прочетете я улица, я хотел, я предприятие с името Шипка. Погледнете картини на класици, поетични творби, песни, филми и ще срещнете името на върха, а не на „връхчето”.
Така историята, литературата, изкуството, народопсихологията заменят едно име с друго. Що се отнася до това кой колко е чел, ще кажа, че знанието помага. Ако авторите на двете статии бяха прочели и други страници от историята, щяха да знаят, че генерал Н. Столетов не е дворянин, както пишат те. Аз лично съм стоял пред паметната му плоча във Владимир и съм търсил разклоненията на родословното му дърво. Ако той беше дворянин, може би нямаше да поеме командването на Българското опълчение, а редовна руска войска. Не е случайно, че през 1902 г., когато се празнува 25-годишнината от боевете на Шипка, по села и градове го носят на ръце, а не е поканен на тържествения прием от цар Фердинанд.
Авторите на двете статии цитират какво са писали вестниците тогава. И аз ще приведа три факта.
На Берлинския конгрес с протокол № 17 от 28 юни 1878 г. е прието предложението на руската делегация да се построи величествено гробище в знак на уважение към храбреците, които лежат на Шипка. Берлинският конгрес посочва, че храбреците лежат на Шипка. Цитата съм взел от книгата на Калина Канева за граф Игнатиев, издадена на руски. Точен е.
През 1899 г. в излизащия тогава в. „Юнак” се подема в бр. 8 идеята да се издигне паметник за „увековечаване името на падналите на Шипка”.
В броя на в. „Народна отбрана” от 31 август 1934 г. пише, че са се състояли „тържества на връх Шипка”.
Така че нека да оставим този връх-знаме на бъдните поколения, които с вълнение ще произнасят „О! Шипка!” и ще славят саможертвата на падналите на заветния връх.
Не е необходимо да се доказва, че Указ 1454 на Президиума на Народното събрание от 1977 г. за наименованието на връх Шипка е дълбоко премислено решение. То отговаря на народните чувства. Те бяха потвърдени и в нашата подписка в София, Стара Загора, Габрово, Ловеч и други селища, включително в Шипка, и са изпратени до президента. Подписаха се стотици, а може би и хиляди, и хиляди. Хората искат то да остане такова през вековете.
Кратко уточнение. Доволен бях, че своевременно получих писмо от началника на кабинета на президента генерал о.з. Никола Колев, който ми благодареше за гражданската позиция и изпратения списък с подписи против преименуването на връх Шипка.
Статиите ми за върха бяха поместени във в. „Пенсионери”, бр. 29 и бр. 37 от 2007, в „Седмица” - Казанлък, 6 юли 2007 г. и „Вестник за жената” от 6.08.2007 г. Съпричастна беше Лидия Михова, която излъчи нарочно интервю с мен по радио „Христо Ботев”.