Виорел Михайлович Ломов (Виорэль Михайлович Ломов), руски прозаик и поет, е роден през 1946 г. в Москва. Завършва Московския енергиен институт - специалност топлинна физика (1969). Работил е в академичните структури на Сибирското отделение на АН на СССР, Госатомнадзор, в голям завод, в краеведски музей, в началото на 90-те г. - в комерчески структури. Последните седем години работи в Минатом на Русия. Автор на повестите «История про то, как Кристина женила Пука на Эйлер» (2001), «Музей» (2002), «Потом… После…» (2004), романите «Мурлов, или Преодоление отсутствия» (2000), «Сердце бройлера» (2002), «Солнце слепых» (2002), «Архив» (2004) и др. Пише и тристишия. Лауреат на литературни награди. Отговорен секретар на сп. «Сибирские огни». Член на Съюза на писателите на Русия. Живее в Новосибирск.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ТРИСТИШИЯ/ превод: Георги Ангелов/ брой 71 март 2015

РУСКИ ТРИСТИШИЯ - ІІ/ превод: Георги Ангелов/ брой 85 юни 2016

За Виорел Ломов:

ПИСМО ДО ВИОРЕЛ ЛОМОВ/ автор: Виктор Ерьомин/ брой 85 юни 2016