ИЗ „ШАРЕНО КЪЛБО” (1976)

 Иван Кръстев

Весели стихотворения с рими-близнаци

ПЕТКО

Стара къща с пет комина.
От върха й Петко мина.
И от стъпките му по-крив
стана дъсченият покрив!

АРХЕОЛОГ

Дълго броди, дълго Петко шари,
че откри пет рога в пет кошари.
И до плач ядосан, Петко пита:
- Няма ли поне и пет копита?

НЯКОГА

Чорбаджии Петко били,
че изгубил пет кобили.
Той довел пет, ала
чужди и без петала.

ВЪЛЧАН И ЛИСА

Сред горица рядка, лиса
гледа Кум Вълчан - как Лиса,
седнала сред пет ливади,
от торбата петли вади.

„ФУТБОЛИСТ”

Жаби в гьола Петко рита,
та го прахме в пет корита!

МЕЧОНОСЕЦ

- Мечка зърнах в храста! - Стойчо вече
хуква с дървен меч за кожа меча.
- В храста спи магаре. Стой, човече,
над ушите му не махай с меча!

СТОЛАМНИК

Снощи вечер сто лами
седнаха на стола ми.
Баба нищо не пита,
нагости ги със пита.

ПОЛЯРНИК

В тъмно тръгна чичо за Чукотка,
но отнякъде го зачу котка:
- Ти не си прави шеги с леда -
може да пропаднеш без следа.
Затова пътуваш ли в земи
заледени - куче си вземи!

ХУДОЖНИК

Нарисувах тигър. - Не,
нарисува ти гърне!

НАДПИС КРАЙ БЛАТО

„Тук живя и тук погребан е
Жабчо - шампион по гребане.”

ХУДОЖНИЧКА

С триножник, четка и бои
върви в дола, не се бои.
Отбягва храст и пепел Янка -
да не настъпи пепелянка.

УТЕШЕНИЕТО НА МЕЧО

- Мечо, ти се май отчая -
няма мед, а ти се лапа.
- Ще си сръбна с вас от чая,
после ще посмуча… лапа!

РЕКА

С хлебец, в шарен пош завит,
тръгнах оня ден за Вит;
срам ме е да ви река -
стигнах, не видях река.
Само пясък и небе.
Вит ли бе или не бе?