С писателя и издателя Трендафил Василев разговаря Нели Дечева

- Знайно е, че си роден в с. Момино, Хасковско. Какво знаеш за родовия си корен?

-Баща ми е родом от Беломорска Тракия, от Гюмюрджинско. Остава кръгъл сирак на една година. Дядо ми Трендафил, на когото нося името, заедно с по-големите ми чичовци, е убит от турците в погромите над българското население през 1913 г. Цялото мъжко население над 15-16 години от село Евренкьой е избито в дол край селото. Баба ми, съкрушена от загубата на мъж и синове, скоро след това умира. Баща ми се преселва в хасковския край през 1925 г., заедно със семейството на един от оцелелите му, поради малолетност, братя.

Другият ми дядо Тальо е убит през Първата световна война. Осъден е за антивоенна дейност и разстрелян. Признателните негови съселяни от село Криво поле му издигнаха паметник в селото. Майка ми също остава сирак на една година.

Баща ми и майка ми се свързват в семейство през 1935 г. и събират дом в село Момино, където сме родени сестра ми и аз. 

- Животът и творчеството ти са свързани тясно с родния край. Какво е за теб Момино?

- Родна земя и хората в нея, които са ме щамповали за цял живот. Духовната топонимия на поезията ми. Една частица от света, чрез която прогледнах за всичко в него. Мъдрост и песен за неповторими българи, повечето от които се преселиха в селското гробище. Там заспаха преди няколко години вечния си сън и моите родители Ванка Талева и Васил Трендафилов. 

- Носител си на престижни награди за цялостно творчество: Националната литературна награда „Изворът на Белоногата” на гр. Харманли и литературната награда „Александър Паскалев на гр. Хасково. Как приемаш тези отличия? 

- Като признание за това, че в творчеството си съм загребал с пълни шепи от живота на миналото и настоящето на нашия край, на тази слънчева кръстопътна земя.

Родното ми село Момино лежи дълбоко в сърцето ми… Потопен в миналия и в сегашния му живот, написах стихове, които оформиха стихосбирка, кръстена на селото ми. В една капка живот видях националната ни съдба, житейските ни ценности, националните ни добродетели. Направих своя равносметка за спастреното и загубеното по пътя на времето.

Момино е на двадесетина километра от „десетина дървя върбови”, където Гергана остави най-светлия образ на вярност към род и родина. На хълма, където е кацнало селото ми, е съсечена друга непокорна българска мома и това събитие дава названието му. Името Жалнетево на една могила идва от непокорството на сестрите Неделя и Яна и на братята им пред посегателството на спахиите, което завършва със смърт. Така е и с наименованието на местностите Караиванов геран, Войводов гроб… Почти всяка местност от многострадалната българска земя има жертвено кръщение.

Вярвам, че с тази книга прибавих страници към паметта и дълга ни към отечеството и земята ни. Дано ги опазим и населяваме с достойнство!

- В други свои книги ти отразяваш живата в съвременния град, представяш образа на нашия съвременник. Как изглежда той в поетичните ти видения?

- Нашият съвременник носи своето битие - обич, близост, вяра, самота, болка… кръстосано с проблемите и конфликтите на нашия съвременен свят. Той възвисява любовта като най-светлото и въздигащо човека чувство, благородството и съчувствието, съзиданието и красотата. Страда от егоизма и алчността, бруталността и насилието, загърбването на земята, разрушаването на природата, войните и убийствата… И въздига в себе си надежда и сили в живота ни да надделее добротата и красотата, България да преживее ново възраждане и да се превърне отново в цветуща и плодородна градина, светът да стане по-хуманен и по-мирен. 

- Ти си творец и издател. Ще пребъде ли българската книга?

- Вярвам, че българската книга ще победи в битката за българския читател. Ние ценим чуждестранната стойностна книга, но тройно повече трябва да уважаваме българската. Очаквам във време на динамични промени, в по-широките контакти с другите култури, все повече българи да припознаят родното като опора в живота си, да намерят свой български корен, верния си житейски път. Това означава все по-често да посягат към българската книга.

- Как виждаш предназначението на литературата в съвременния свят? 

- Литературата, изкуството са дошли в името на усъвършенстването и осъществяването на човека. Те са спътници на неговия възход, на неговото оцеляване. Именно възвисяващите идеи, заедно с художественото майсторство, правят едно художествено произведение устойчиво във времето. Литературата, културата, която цели упадък, разрушение, гибел, е в противовес със съзидателната природа на човека, с възпроизвеждащата същност на живота. Поколенията пренасят със себе си от духовната памет онова, което им служи в това толкова привлекателно, но и трудно земно битие. Истинската, въздигащата и утвърждаващата човека литература го съпровожда неизменно в земния му път.