СЛЕДРЕВОЛЮЦИОННИ ИНСТРУКТОРИ

Филип Хорозов

СЛЕДРЕВОЛЮЦИОННИ ИНСТРУКТОРИ

Те сега са тихи и посивели,
спокойни изглеждат отдалеч.
Нямат пенсия още - рано е за това.
Само болестта ги приковава понякога.

Тя е зашита като вечен орден
някъде под лявата гръд.
Не могат да спят в нощите. Кашлят тихо,
да не събудят духа на поминъка.

Тежко им е от бремето на думите.
Обвиняват ги грамотните им синове:
„Ентусиасти” ги наричат, „ураджии”,
останки от „онова време”.

Какво е спечелено и какво е загубено,
те дребна аритметика не търпят.
Стискат юмруци под масата.
(Значи, за сметки е било всичко?)

Но не, мислят си старите инструктори.
Взимат ножиците и режат старите клонки.
Не може да бъде, и режат, режат в градините -
яловост не търпи революцията.

… Мои мили, посивели, полустарци,
неназначавани никога със заповед и номер,
ръстът ви не се побира в параграфи,
сега такава „неграмотност” ми е нужна…

1981


***

Обръгнал е светът
от своя грим -
протяга ръка
към другото лице на Янус.

А другото лице
е досущ като първото.
Разликата е
в мерника на погледа.

Другото лице.
И третото може би.
С колко лица
се сдобихме?

Грим и тенекия,
не живот, маскарад.
Помогни ми
лицето си да изтрия.
Росата е невидима сълза.
С моите очи
           искам да я изпия.

1990