ДРАВА
70 години от епичния отпор на войните
от Първа българска армия, под командването
на генерал Владимир Стойчев,
срещу хитлеристката офанзива,
почти в самия край на Втората световна война!
Разстреляното безсъние
на нощта
бяга панически
през баирите.
Яростно вкопчени
за пръстта,
и бойците,
и командирите,
стрелят от упор,
в локви от кръв,
по оживяващите
мишени.
И се задавя Драва
от стръв
и от мъст
неизплатена…
Дори мъртвите
водят бой -
спъват яростно
атакуващите…
Всяка крачка
в тоз зимен зной
извънредно скъпо
струва!
А сред чернилото
на брега
мракът черни роти
разгръща.
От живи и мъртви
потъмнява снега.
И… рота след рота
на врага
връщат се…
Свряна в окопи
и бункери зли,
Дравската нощ
безутешно хлипа
и задавя в облаци
от мъгли
бесните оръдейни
хрипове!…
… Но все по-корава
става пръстта,
все повече оредяват
редиците.
Не достигат вече
ни упоритостта,
ни командирите,
нито войниците.
И когато
над всеки гръб
засвистяват победно
катюшите
и вражият бряг
като светещ ръб
изчезва в пламъците
разлюшкани,
едно облекчение -
миг смъртен покой
се разлива
над черните вишки.
И се понасят
в славянски порой
руси и българи!
Както на Шипка!…
