Борис Куликов
Борис Николаевич Куликов, изтъкнат руски съветски поет и прозаик, е роден на 28.08.1937 г. в село Семикаракорск в семейството на потомствен донски казак. По време на Великата Отечествена война загива майка му, отгледан от баба си. Печата още като ученик, върху формирането му като поет повлиява особено поезията на Пушкин. Завършва историческия факултет на Ростовския държавен университет, където участва в студентския театър. Сменя много професии - комбайнер, шлосер и др. Дебютира с поетичния сборник „Стихи” през 1964 г. Член на Съюза на писателите на СССР (1968). Освен стихове, пише разкази, повести, публицистика. През 70-те г. в сп. „Дон”, „Наш современник”, „Москва” се появяват четирите му най-значими в идейно-художествено отношение повести- „На отшибе”, „Облава”, „День поминовения” и „Быстрина”. Снима се и в киното - във филмите „Емелян Пугачов”, „Мой ласковый и нежный зверь”. Подпомага творческото развитие на поети като Валерий Латинин и др. По негова инициатива в родния му град се провеждат празници на поезията. След разпада на Съветския Съюз Съюзът на писателите на СФСР се разделя на Съюз на писателите на Русия („почвеническо”, патриотично направление) и Съюз на русийските писатели („демократическо”, либерално направление), Куликов влиза в първия от тях. Носител на Международната награда „М. Шолохов” (1994, посмъртно). Самият Шолохов високо цени творчеството му. Живял в град Семикаракорск. Умира на 55 г. от инсулт на 5.03.1993 г. От 2007 г. в Семикаракорск всяка година се провежда празникът „Куликовска есен”, на негово име са кръстени улица и училище в родния му град, издигнат е негов бюст-паметник.
Публикации:
Поезия:
