Иван Бурин

Да казва кой каквото ще, но да си българин
това звучи някак особено гордо;
то значи: брези биволи и черни угари,
то значи: развивай листе, хайдушка горо!

То значи още: честната слава
на оня страшен хайдутин, на Чавдара,
и на балканджията, що глава си дава,
но не - родна сестра, не - бащина вяра.

В туй има нещо гордо, има чест и воля -
хаджи Минчо ортак турчин да не рачи
в тебе, родино, дето престола
е бил узурпиран от прости орачи;

и девет синджира да скъса пашата,
дорде върже ръцете на оня хайдутин,
възлюбил планината и свободата,
а към всеки потисник до смърт налютен;

и седем години един дякон да шета;
и за светец да го имат хората,
и когато увисне страшно на въжето,
из основи да разтърси Високата порта.

Достойни са всички страни и народи,
дето не оставят шия в хомота,
и Левски щеше и тях да преброди,
ако за Българско не си бе дал живота.

Туй е моята гордост и моята сила,
че има такава страна на земята,
дето юнаците увисват на черно бесило,
но им се белее ризата и ветрее косата…