Петър Ангелов

Кончината на първия демократично избран президент на Република България д-р Желю Желев основателно предизвика разнородни и не винаги еднозначни оценки за неговата дейност като държавник. Едни го възхвалиха и възвеличаха, други едва ли не го проклеха - Петър Берон, преди това Едвин Сугарев и Филип Димитров.

В прощалните слова при неговото погребение беше очертан образът на водач от късното българско дисидентство, политически реформатор и пръв демонтажник на комунистическата система в България. Основанието ми да напиша тези редове се дължи на учудването  ми, че не се чу една сериозна дума за неговата роля и личното му  участие  в ликвидирането на едрото българско земеделие.

Случи се така, че имах близък поглед за еволюцията на този обикновен човек и учен от ролята му на теоретик на реформите в селското стопанство и по-късно в ролята му държавник. В навечерието на ноемврийските събития през 1989 г. Мария Желева и бъдещият президент донесоха ръкописа „За доброто на хората”. Става дума за спомените на Иван Маринов от с. Грозден, Карнобатско, баща на Мария Желева и тъст на президента Желю Желев.

По тяхно предпочитание и препоръка от Радой Ралин издаването книгата на починалия Иван Маринов бе предложено на Държавното издателство „Земиздат”, на което по това време бях директор. Бързо се запознах с ръкописа и без никакво колебание го възложих за работа и подготовка за издаване.

Спомените на този известен кооперативен деец, създател на кооперацията „Съгласия” още в 1929 г., а по-късно взел активно участие в изграждането на ТКЗС в с. Грозден и  колективизацията в страната като служител в Министерството на земеделието, се вписваха в новата рубрика на издателството „Земята и хората”. Тази поредица беше  създадена от главния редактор на издателството Емил Кръстев и завеждащия  редакция „Екология” Вилияна Семерджиева. В редколегията  влизаха още Николай Хайтов, Симеон Янев и  Елка Константинова.

Работата по ръкописа тъкмо тръгна и се получи устно разпореждане временно да  спрем работата по него. В България беше пристигнала Румяна Узунова и изявите на автора на „Фашизма”, Желю Желев по радио „Свободна Европа” и  „Дойче веле” станаха твърде активни. На политическия хоризонт с различни изяви на „Екогласност” се появиха лицата Петър Берон, Георги Марков, Каракачанов, Константин Тренчев и др. 

Твърде бързо започна да се усеща тътена на предстоящите събития. Неочаквано и изненадващо пленум на ЦК на БКП свали от власт Тодор Живков. Работата по издаването спомените на Иван Маринов, въпреки острия дефицит от хартия продължи, когато Желю Желев стана президент.

В подготовката на изданието активно участваше и Мария Желева, поради което имах много срещи с нея и открити разговори по различни въпроси, свързани с развитието на земеделието. Още в началото на нашите диалози ми стана ясно, че тя премълчаваше дейността на баща си при изграждането на ТКЗС и възвеличаваше ролята му  за изграждане на кооперацията „Съгласие” още през 1929 г. Тази нейна гордост за известния в цялата страна Иван Маринов имаше своето голямо основание. Ще приведа един малък пасаж от спомените му:

„Завърнах с в село и в първата половина на 1926 година се ожених за любовта си. Станах земеделски стопанин. Както навсякъде в цялата страна животът на селяните в моето село беше станал много тежък. Победилият фашизъм най-жестоко се нахвърли да ограбва селото. Изкупуваха селскостопанската продукция на ниски цени, заробваха селяните чрез кредити със страшно висока лихва, която в някои случаи достигаше 100%. Лоши реколти, разорено стопанство още от войните и събитията от 1923-25 година. Всеки срещнат човек плаче: “Загиваме! Изядоха ни, голи сме, гладни сме, децата ни на училище не могат да ходят, бакали и лихвари ни завладяха! Разбойническа власт!” Лихварите всеки месец сменят записките и трупат на лихвата лихва, бакалите дават на вересия на произволни цени! След настъпването на голямата икономическа криза след 1930 година катастрофално спаднаха цените на промишлените стоки, а за селскостопанските те бяха бедствие. Това, което беше произведено не се търсеше и почти не се изкупуваше от търговците. Ако се изкупеше, ставаше по съвсем ниски цени. Не се изплащаше или се изплащаше малка част от стойността му. Другото оставаше на вересия, която въобще не се плащаше. …Стопаните с дни висяха по опашките и на края, след като гроздето се вкиснеше, го хвърляха. Когато се спомня за тези години, аз, който съм преживял това време , си мисля как оцеля нашия народ!  Бирниците се редяха един след друг. Нямаше откъде да се плаща, нямаше приходи, а данъците се трупаха срочни и безсрочни, със закъснения и лихви. Когато някой отиде при бирниците да плати нещо от данъците, не му издаваха квитанция. “Ще издадем когато платиш всички данъци” - казваха му те. И да се изплащаха данъците, дълговете не намаляваха. Какво да се прави!? Започнах да споделям със селяните си, че само кооперацията може да ни помогне, само чрез сдружаване можем да си помогнем. Друго средство няма. Кооперацията, само кооперацията оставаше като форма за борба с търговци, лихвари, бакали и други експлоататори.” 

От първите ми разговори с Мария Желев за кооперацията на баща й ми стана ясно откъде идва активността на президента Желев по въпросите на селското стопанство. След изгонването му от София и дългогодишния им престой в с. Грозден, където семейството преживява от селскостопански труд, бъдещият държавник се е сблъскал отблизо със селото и селските неволи. Това е било в периода, когато младежите напускаха селския труд и се заселваха в градовете, където бурно се развиваше промишлеността.

Когато мандатът на първия демократично избран президент Желю Желев приключи и той се зае да пише спомени и философски и политически обобщения за преходния период, Мария Желева пожела да направим второ издание на книгата на баща й. На това издание д-р Желев написа предговор, с който направи опит посфактум да отрече делото на Иван Маринов за ролята му при изграждането на ТКЗС не само в с. Грозден, но и в страната.

Този предговор д-р. Желев  назова  “КОГАТО КООПЕРАЦИЯТА БЕШЕ… КООПЕРАЦИЯ!”  - Вместо предговор. От текста му добре се вижда еволюцията на доктора на философските науки, и най-вече как той от страничен наблюдател се заема с ролята  на теоретик и пръв ликвидатор на ТКЗС. Основателно може да се предположи, че този текст е прелюдия към неговите философски постулати по селското стопанство, които завършват в последната му книга: „Митове и легенди за българския преход”, един опит да се оправдаят нанесените неоценимите загуби на българското земеделие и България.

Теоретичните наброски на д-р. Желев по селските въпроси започват с анализ на уводна статия на в. “Земя” от 21 август 1995 г., озаглавена “Тъстът на президента създаде едно от най-хубавите ТКЗС в България”. 

„Материалът е представен като писмо от “група” селяни от с. Грозден.” т.е. по стар комунистически обичай “писмото” беше изпратено като анонимка - пише авторът на предговора. - Анонимните кооператори възхваляват текезесето, създадено от Иван Маринов, и се жалват, че дошли все Желюви хора, изгонили кадърните и разпродали всичко.” 

В отговор на тази анонимка 26 селяни от Грозден написали  писмо-опровержение до в. „Земя” и се подписали със собствените си имена. Ето и откъси от  съдържанието на това писмо, отразено в предговора:

„Г-н главен редактор,

Във връзка с анонимката, която вие сте поместили като уводна  статия на в. “Земя”, подписана  от група селяни, ние, за разлика от тях, си поставяме имената под този текст.”

По-нататък  групата от 26 души описва успехите на кооперация “Съзнание” и завършва: “Девети септември завари в Грозден селяни-милионери. С превръщането на кооперация “Съзнание” в ТКЗС (по директиви отгоре) интересът на селяните постепенно изчезва и надмощие взема безотговорността. Интересът напълно изчезва с включването на ТКЗС-то в АПК… Комунистите са най-големите врагове на кооперацията. Те убиха кооперативното начало  навсякъде, където имаше истински  кооперации в България - пишат “правоверните” до Бочо Илиев - един от основоположниците на селските кооперации и ТКЗС.

“В понеделник /17.10./ от 19 ч. ние, няколко добри приятели, гледахме телевизионното предаване “Гледища”, пишат до Бочо Илиев - герой на социалистическия труд. -  Възхитени сме от изказаното от Вас (Бочо Илиев ) становище по отношение на нашето селско стопанство. Вие много хубаво и вярно характеризирахте неговото дълбоко кризисно състояние и посочихте причината  за неговия т о т а л е н упадък през последните 20-30 години на необосновани и безсмислени, едва ли не ежегодни реорганизации, окрупнявания, концентрации и какви ли не други бюрократични увъртания, които доведоха до плачевно положение селскостопанското производство и до унищожаване по същество създадените с толкова любов и труд ТКЗС-та. Изказаната от Вас истина има изключителна тежест, защото е казана от един от ветераните и пионерите на кооперирането на селското стопанство у нас.”

Философската гледна точка на д-р Желев напълно се покрива със съдържанието на  писмото на групата приятели до Бочо Илиев и телевизията. Той се възмущава от начина, по който е проведено това предаване. Останалите участници имали задача да опровергаят становището на ветерана на нашето селско стопанство.

“А какво можеха да противопоставят на вашия възглед, д-р Илиев? - пита “правоверната” група. - И Панев, и проф. Грозев се впуснаха в ненужни обяснения и увъртания около бригадите, около някакъв нов начин на заплащане”… По-нататък “правоверните” наричат професорите-аграрници влъхви, откъснати от живота, които не могат да видят дълбоката разяждаща болка на селскостопанските труженици. „Толкова ли е трудно да се види, че това са прегърбени и отрудени, очукани от живота женици?” - пита авторът на предговора чрез подставените лица, написали писмото до Бочо Илиев.

С голяма загриженост и с апломб д-р Желев повтаря думите от това писмо, изречени като програмен документ от човек, който има намерението да изведе селото от батака.  Апропо, от този текст се вижда как философът все още не се е отказал от марксизма и е облъчен от факти, преживени от него през престоя му в с. Грозден, без да има научен анализ и перспектива за бъдещето на селото.

Като описва кооператорките и селото в много трагично положение, с по-късна дата от събитията авторът пита: “Какво остава от идиличната панорама на българското село, която напоследък носталгиците по комунистическото минало рисуват с такова умиление - селото с натежали жита, с тучните ливади, блеещи стада, пълни с добитък обори и не по-малко пълните с деца училищни дворове. И всичко това (идиличната панорама) изчезва, когато дошла демокрацията след 10 ноември 1989 г.- възмущава се президентът. - Авторите на това писмо - продължава д-р Желев, които очевидно съвсем не са били лаици в проблемите на селското стопанство, отнасят началото на неговия “тотален упадък” две-три  десетилетия преди написването на писмото през октомври 1988 г. - нещо, което напълно съвпада със статистическите данни и ранните  социологически наблюдения, особено  онези, които са били свързани с бягството на младите хора към градовете. Началото на упадъка видимо започва през 60-те, когато партийните бюрократи започват  своите безумни експерименти с АПК- заключава д-р Желев и предлага отново да дадем думата на авторите на писмото. (За сведение на незнаещите, АПК не се създават в 1960 г., а в 1971 г.).   

Преди да продължим с умозаключенията на д-р Желев по повод тези експерименти, на които съм пряк свидетел, ако аз,  Мария Желева  и д-р Желев (мир на душите им) и всички наши набори от селата бяхме останали на село и бяхме заместили своите родители на ралото или нашите майки със сърповете, дали по знойните поля щяха да подскачат агънца и весело да блеят вакли стада и ние, щастливи щяхме да надуваме кавалите около тях? Но откъде щяха да вземат земя за двама или трима наследници?

Нормално е Бочо Илиев да страда за изчезналата селска идилия на едно поколение, което слизаше от сцената и не виждаше своите заместници с бели кърпи и остри сърпове да събират стрък по стрък житото, да копаят нивите в най-жаркото слънце и да не знаят що е ден и нощ. И моята майка смяташе, че след като тяхното поколение излезе от строя, на полето няма да има хора, които да орат и копаят нивите. Казвах й: „В Америка няма селяни, всичко се работи от малко хора и всякакви машини”, но тя не вярваше и с тъга напусна белия свят.

Да приемем все пак предположението на д-р Желев, че упадъкът е започнал през 60-те години. “Желювите хора”,  които според него разбират от земеделие, изтъкват следното:“Производството на селскостопанска  продукция няколкократно намаля. (Няколкократно намаляване на житото означава от 8-9 милиона тона, които  произвеждахме до Десети  ноември, трябвало да се каже и колко  ще да е било през 1960 г. и преди нея?) От пазара изчезнаха традиционните продукти - пише в писмото,- с които нашата страна по-рано се гордееше, няма вече достатъчно картофи, зеле, различни видове лук, няма боб, леща”.

Тези  пасажи, които цитира д-р Желев, са взети от доклад на Петър Младенов  след 10 ноември 1989 г, когато той стана председател-президент и също като него си нямаше понятие от икономика. 

На него и на тези, които обичат този цитат, бива да знаят, че никога не сме се гордеели с лук и леща, а с домати, жито, грозде и др.

„Чувства се недостигът от животински продукти: мляко, месо, сирене и др. Страната ни, от износител на селскостопанска продукция, се превърна във вносител - тревожи се д-р. Желю Желев от името на авторите на писмото, без да конкретизира за кои години говори.- А перспективата е още по-тъжна и отчайваща”. (Тук критиците са познали. През 2012 г. българското производство на месо е било едва 19% от цялата консумация, другата част се е осигурявала от внос. Още по-трагичен е въпросът на зеленчуковия пазар. Доматите, краставиците и разбира се,  лука и зелето, се внасят от Гърция, Турция и някои страни от Близкия изток.)

„Ние сериозно се замисляме и се мъчим да открием причините за това тежко и безнадеждно положение - казва д-р Желев чрез критиците на ТКЗС и АПК. - И стигаме до заключението, че една от важните причини се корени в погрешния стил, в погрешните методи на работа. (Каква социалистическа стилистика!. Както се вижда, тези хора май не отричат ТКЗС!…) Селскостопанските труженици очакваха, че кооперативните стопанства ще ги избавят от тегнещото им по-рано частнособственическо тегло. И КООПЕРАТИВНИТЕ стопанства отначало тръгнаха добре. Бързо се стабилизираха и икономически укрепнаха. Появи се и започна да се прилага принципът на КООПЕРАТИВНИЯ ДЕМОКРАТИЗЪМ.”

Своето еволюирало политическо и философско отношение към земеделието д-р Желев  отразява в следващото свое допълнение към това писмо, което е истинската част на предговора. Неговите говорители в писмото до Бочо Илиев обвиняват погрешния стил и метод на работа, но по-късно той слага ударението на друго място, дошло е време да се изясни същността на „Синята идея”:

„Преди да отговорим на  въпроса какво трябва да се прави, за да излезне селското стопанство от „бездната”, в която се намира , поставят  другия любим въпрос на руската интелигенция от 19 век „Кой е виновен?” (нерде 19-ти век, нерде 20-ти, нерде руската интелигенция, нерде авторите на писмото до Бочо Илиев, които още не са свалили потурите!… От тези редове, обаче, се вижда увереността, която набира теоретикът и ръководителя на „Нежната революция”).

„Сега е модерно да се говори  за преустройство, за нов начин на мислене, за нови подходи и други  подобни - продължава д-р Желев. Той предусеща ролята, която ще му отреди историята и почти по ленински и по горбачовски  продължава: „Едно истинско, РЕВОЛЮЦИОННО  ПРЕУСТРОЙСТВО, ЕДНО НОВО РЕВОЛЮЦИОННО  МИСЛЕНЕ  изискват да се постави и отговори на въпроса: КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА КРАХА НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО?  КОЙ С  ТАКАВА  НАСТОЙЧИВОСТ НАСАЖДАШЕ  БЮРОКРАТИЧНИЯ  СТИЛ И МЕТОД НА РЪКОВОДСТВО,  КОЙ УБИ ДОВЕРИЕТО, КОЙ ЛИКВИДИРА СЕЛЯНИТЕ - ТРУЖЕНИЦИ, КОЙ ЛИКВИДИРА ЛЮБОВТА НА ХОРАТА  КЪМ ЗЕМЯТА И КЪМ ЧЕСТНИЯ ТРУД, КОЙ СЪЗДАДЕ  И НАСАДИ В СЕЛСКОТО СТОПАНСВО БЮРОКРАТИЧНАТА КАСТА?” (Тези лозунги носят „аромата” на Горбачовата перестройка и без съмнение са отглас от нея, но селяните и всеки българин днес се питат: „Кой разори българското земеделие и прогони селяните от земята?”)

Според бъдещия президент д-р Желю Желев, РЕВОЛЮЦИОННОТО ПРЕУСТРОЙСТВО МОЖЕ И ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРОВЕДЕНО ОТ ЧИСТИ И НЕОПЕТНЕНИ РЪЦЕ.  А другите - чиновниците от горе до долу, трябва да понесат цялата отговорност за сполетялата ни криза. Това изисква социалната справедливост. Бюрократите и апартчиците нямат моралното право да говорят за преустройство. „Виновен за всичко е социализмът в  съветския му вариант,  виновна е комунистическата система, която под формата на социализъм беше привнесена и принудително насадена в нас и във всички  други страни от съветския блок. Тази система уби селяните-труженици, селяните стопани като им отне собствеността  и ги превърна в наемни работници, тя създаде чиновниците-бюрократи, като им предостави в ръцете лостовете на централизираното държавно управление на икономиката, в това число и на селското стопанство; тя създаде бюрократичната каста  като чрез абсолютния държавен монопол й предостави  възможността не само да управлява, но и да се разпорежда с националното богатство на страната. НОВОТО РЕВОЛЮЦИОННО МИСЛЕНЕ започва с изследване на причините и отговорността на виновните! - подчертава Желев.

Както се вижда философските умозаключения на автора на предговора „Когато кооперацията… беше кооперация“, са все още далече от това, което му предстои  да направи. С тези плахи критики на социализма той ту се крие зад авторите на писмото до Бочо Илиев, ту излиза от своето прикритие и трудно се разбира кога думите се негови, кога ги преиначава. В писмото до Бочо Илиев няма антикомунистическа фразеология. Разбира се, с това не свършват въпросите на човека, който ще влезе в историята със самочувствието на заслужил нейното внимание. В този предговор, сигурно без да иска, д-р Желев е поставил на показ своята еволюция, от ролята му на дисидент до ролята му на държавник.

„И все пак малко странно ми се вижда защо сред другите въпроси остава незададен  едни от най-съществените: кой уби автентичното кооперативно сдружение в България? Кой ликвидира кооперацията?  - пита  д-р Желев чрез авторите на писмото до Бочо Илиев. - В нашия случай кой уби прекрасната кооперация „Съзнание” в с. Грозден, която през 30-те и 40-те години прави същински чудеса като телефонизира селото, електрифицира го, водоснабдява го, построява модерна за времето си винарска изба, по-късно консервна фабрика, язовир, шосе до Сунгурларе, голямо читалище в центъра на селото, за да стигне в производствената си дейност дотам, че да изнася Мискетово вино в Германия и Великобритания.Това чудо няма друго разумно обяснение, освен интересът  на селяните, при това не става дума само за материалния комерчески интерес, но също така към съдържанието на труда, към участието във вземане на решения както за съдбата на кооперацията, така и на селището. Но най-важно, може би, е било усещането, че с обединени усилия на другите кооператори те са можели да постигнат и реализират неща, каквито поотделно никой от тях не би могъл да направи или дори да мечтае…” (Остава да се запитаме дали в края на живота си държавникът  Желев е мислел така?)

Сега ще се спрем на онази част от предговора, която има характер на тезис за предстоящите политически действия:

„Социализмът, който дойде с претенцията да  масовизира кооперативното движение и по такъв начин  да издигне кооперацията на небивала висота и завършеност чрез въвеждане на текезесарската система, всъщност унищожи кооперацията, защото унищожи двата основни принципа, върху които тя се изгражда и крепи. - казва д-р Желев. - Първият принцип е, че тя представлява обединение на реални частни собственици, а не на хора, лишени от собственост. Вторият принцип е, че това обединение се прави на напълно  доброволни начала и съществува като доброволно обединение, от което неговите членове могат да излязат винаги, когато пожелаят да го напуснат щом решат, че нямат интерес.” (Това предсказание на бъдещия президент Желю Желев се сбъдна напълно. За нулевия интерес на селянина към земята той няма обяснение и го заобикаля в последната си книга „Митове и легенди за българския преход”.) 

КОЙ СЪЧИНИ  ПЛАНА ЗА УНИЩОЖАВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО  ЗЕМЕДЕЛИЕ И КОЙ ГО ИЗПЪЛНИ?

Когато приключи романтичният период на „Нежната Революция”, написаното  от д-р Желев в този предговор до тук се оказват теории от начинаещи революционери, при това нежни. Дойде време да се изпълняват заръките на тези, които донесоха свободата и демокрацията. Колкото и както и да се опитват да доказват, че текезесетата сами се разпаднали, истината за тяхното унищожаване се съдържа в една тънка книжка от 15 стр. джобен формат, наречена „ПРАВИТЕЛСТВЕН БЮЛЕТИН №1″-1992 г.”, в който е отпечатан „декретът” наречен: „СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО (разбирай разгрома) НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛСКО СТОПАНСТВО”.

Имената на авторите  на този „декрет” липсват, но се съобщава, че в неговото изработване са участвали десет българи, начело с професор Иван Ангелов  и група западноевропейски икономисти, дошли в България като „мисия” за ликвидиране на ТКЗС. Ръководител на Западноевропейския екип е Алан Бъкуел - професор в Уай Колидж при Университета в Лондон.

В  този бюлетин се поставят задачи на Министерството на земеделието и на Министерския съвет, оглавяван по това време от Филип Димитров, да изпълнят тази стратегия.

Първата задача е: ПОЗЕМЛЕНАТА  РЕФОРМА

Според вижданията на „МИСИЯТА” процесът на поземлената реформа се състои от три компонента: реституция на правото на частна собственост върху земята, ликвидиране на кооперативните стопанства (ТКЗС) и създаване на пазари за закупуване и използване както на земя, така и на други активи.

Мисията препоръчва: регистриране на поземлената собственост, без да се изчаква окончателното изготвяне на кадастъра; да се създаде независима арбитражна система към местните органи на управление, като се въведат съответни санкции, които биха предотвратили евентуални ненужни спорове.

(Не е изяснено кой ще осъществи санкциите, но е ясно, че става дума за административно своеволие от страна на пропагадиращите демокрацията.)

Необходимо е да се предвидят и финансови стимули, които да насърчават общинските поземлени съвети да ускорят работата си.

(Не се казва кой ще плаща тези стимули, но е ясно, че за първи път някои ще бръкнат в чуждата каса като узурпатори, без да са длъжни да дават отчет.)   

Ликвидацията на кооперативните стопанства се извършва от ликвидационните съвети, (назначени от новата демократична власт и действащи като щпиц команди на нежната революция).

 Техните функции са:

(1) да ръководят кооперативните стопанства и другите бивши селскостопански единици;

(2) да определят стойността на дела на онези стопани, които са дали своя принос за бившето ТКЗС.

(3) да ликвидират имуществото, използвайки нереалистично сложни формули. В допълнение към това членовете на ликвидационните съвети следва да получат положителни стимули, за да приключат задачата си в най-кратък възможен срок. Това може да се постигне например чрез изплащане на комисинонни при ликвидацията на дадено имущество.

(Боже Господи, каква загриженост за ликвидаторите на имуществото, които президента Желев нарича хора с „чисти и неопетнени ръце”!…) 

ЛИКВИДАЦИЯТА НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

В1992 г. когато дойдоха „директивите на „Ран-Ът”, президентът  Желев ще произнесе първите идеологически постулати за създаването  на „ликвидационни съвети” -  унищожаване на ТКЗС, връщането на земята в реални граници на техните бивши собственици и създаване  пазар на земята. (Според проф. Атанас Ганев за създаване условия за разпродажба на земята са настоявали американците. В нито една друга социалистическа страна разтурването на колхозите не стана по този начин. Вместо да се укрепят класическите кооперации, за които Желю Желев уж претендира в предговора към книгата на тъста си Иван Маринов, или да се раздържави земята чрез акционерни дружества, той лобира за закон, създаващ  условия за нейното раздробяване и разпродажба. От тази изпълнена лобистка  препоръка последваха фатални за земеделието ни грешки. Настъпи анархия. Възстановените собственици нито можеха да обработват върнатите им ниви, нито да отглеждат животните. Селата набързо и тотално обедняха и опустяха. Преструктурирането на земеделието започна след като то съвсем пропадна  и земята загуби своята цена. От интензивно то се превърна в монокултурно. Създадоха се условия за криминално изкупуване на огромни територии обработваема земя. Появиха се собственици на няколко села, а също така и латифундисти. Такова чудо няма никъде по света освен в Анадола, Турция, където по стари традиции спахиите са владеели много земя и села заедно с населението им. Възстановяването на икономиката на България чрез селското стопанство се оказа мит, за който президентът Желев не споменава в своята книга за митовете и легендите на българския преход. Съвестта за тези, които сътвориха този разгром на гордостта на България - нейното земеделие, трябва да лежи на тези, които го разгромиха. Един от тях без съмнение е президентът Желю Желев).

Отначало пропагандата се градеше върху задачата за създаване на пазарна икономика и демократично общество. Думата капитализъм не се споменаваше. Пропагандата се градеше с демагогски трикове и открит антикомунизъм. Обществото трябваше да  се раздели със своето минало мирно и кротко и  търпеливо да очаква „хубавите” неща, които предстои да му се случат. 

С една дума, времето от 1989 г. до появата на ликвидационните съвети през есента на  1992 г. беше периодът, в който се водеше окупационна идеологическа битка за сломяването на червеното селячество, което не искаше да се раздели със социализма и текезесетата. Ясно беше, че след Десети ноември се решаваха политически, а не икономически проблеми, които президентът  Желев обичаше да нарича „разделение на властите”, „възстановяване правата на бившите собственици”, „създаване на демократично общество” и други сладки илюзии, които щяха  да направят българите като европейците, сиреч  щастливи и богати, а обществото - справедливо.

Прокламираната „НЕЖНА РЕВОЛЮЦИЯ” се оказа прикрита технология за рушене.

Представа за същността на тази технология и провеждането й ни дават спомените на Иван   Добрев от  с.  Гита,  Чирпанско, наречени: „ОПИТ  ЗА  СПАСЯВАНЕ НА ТКЗС“. 

„Веднага след като се  разпадна  системата на централизирано  ръководство на селското стопанство от страна на държавата - пише Иван Добрев  от с. Гита, - изградихме инициативен комитет, който да учреди и ръководи стопанството, да  създаде устав и неговото регистриране по съответния ред за трансформация на обществената собственост в частна. (Както може да се подразбере, прави се опит за възстановяването на истинската кооперация, така силно защитавана от Желю Желев видно от първата част на предговора “Когато кооперацията беше кооперация”). В този съвет влизаха петима  членове на БСП, трима  на БЗНС „Ал. Стамболийски” и един - на „Н. Петков”. С този състав основахме кооперация „Възраждане”. По предложение на  БЗНС „Н. Петков” на учредителното събрание бе поканен и адвокатът Ингилизов, който докладва, че Уставът и всички документи са законосъобразни. За председател на УС  избрахме Георги Муртажиев (БЗНС) и заместник- председател - Марин Маринов (БСП).  Преди да се закрие събранието Тоню Господинов от ( БЗНС „Н. Петков”) се провикна: „Марин Маринов да излезе от стопанството и никога повече да не стъпва в селото!” Така със скандал започна създаването на новата кооперация на с. Гита. Оттам нататък се появи омразата, раздвоението и разтроението  на хората и разграбването на ТКЗС -то”.

ЛИКВИДАЦИОНЕН СЪВЕТ

„Известно е, че председателят на Националния поземлен съвет проф. Марин Петков предложи на Великото народно събрание проектозакон за кадастър и комасация на земята - продължава авторът.- Това предложение не стига до пленарната зала на парламента. Явно управляващите от СДС очакваха директивите от МИСИЯТА. Някои от представителите им в с. Гита  предложиха всичко, създадено по време на социализма, да бъде унищожено. През май 1992 г. в „Държавен вестник” бе публикуван законът за ликвидиране на ТКЗС. С благословията на президента д-р Желев и Филип Димитров се даде  право на ликвидационните съвети да поемат задачата за ликвидиране на ТКЗС. Ликвидационният  съвет в с. Гита работи около една година, през което време неговите председатели и членове се сменят няколкократно. Които не бяха съгласни с разрухата, напуснаха съвета, назначен да унищожи стопанството. Месец след назначаване на ликвидационния съвет започна жътвата и част от камионите, пренасящи зърното в държавните складове, се отклоняват в незнайни посоки или предаденото зърно не се фактурира. В комбинация с новоназначените началници на „Зърнени храни” голямо количество от продукцията въобще не минава през кантара. Така започнаха  първите безочливи кражби на кооперативното имущество и продукция по системата  „Куче влачи, диря няма”. Най-голямата драма се случи през есента, когато започна ликвидирането на животновъдните ферми. По нареждане на председателя на ликвидационния съвет, четири големи камиона „Щкода” с ремаркета са натоварени с угоени телета и са откарани на пристанище Бургас, без да е известно колко и къде са парите, получени от тази продажба. Членовете на ТКЗС са изправени на нокти и всякакви жалби и протести пред управляващите от СДС не дават никакви резултати. Стана очевидно, че управляващите са се възползвали от указанията на „МИСИЯТА” за по-бързото  ликвидиране на ТКЗС  и ликвидаторите, в това число и техните началници и посредници от по-висшите  етажи на властта, започват да се „самостимулират” както намерят за добре, нали тази практика е предвидена в правилника за дейността на Ликвидационните съвети. В селото се надигна вълна от недоволство и протести на населението от с. Гита и другите села. Ехото на този протест стигна и до Координационния съвет на СДС. На 10.07.1993г. в с. Гита пристигна депутатката от СДС Златка Русева. На същата дата Националната телевизия бие тревога, че комунистическата кооперация в с. Гита, Чирпанско, Хасковска област, спъва работата на ликвидационния съвет. С тази тревога е запознат и президентът  Желю Желев и  на 11. 07. 1993 г. в село пристигнаха  пратеници на специалните части. Под ръководството на депутата Крум Хорозов се организира преграждане на пътя Бургас - София. В отговор на този протест, организиран от активистите  на СДС, от всички съставни села на. Гита тръгват хора към центъра на селото с трактори, комбайни, камиони, леки коли и пеша. След обяд с кортеж от лимузини - продължава да разказва в спомените си Иван Добрев, - пристигна президентът Желев. Голяма група  от  официални лица от столицата,  областта, общината и гости от района,  политически активисти  и кметовете от селата го посрещат дружелюбно. Събитието се придружава от голяма група журналисти, телевизионни оператори и фоторепортери. Президентът предложи срещата му да се проведе отделно с десните и левите политически сили. Присъстващите в препълнената зала не се съгласиха  и той се обърна към тях със следните слова: „Обезпокоен съм и днес дойдох при вас, за да разбера защо земеделската реформа вече месец се блокира?” Той не даде отговор на въпросите, които вълнуват селяните - кражбата на кооперативно имущество, и повтаря това, което месеци наред повтарят вестниците и телевизията, че реформата на село трябва да се провежда според приетите  закони за земята, че това трябва да става в условията на граждански мир. Президентът не осъди ликвидационния съвет за кражбите, а все повтаряше, че земята трябва да се върне в реални граници на техните собственици, като се забият колчета, очертаващи  имотите им. Най-важното нещо, което каза президентът е, че текезесетата следва задължително да се ликвидират, в противен случай те щели да станат предпоставка за връщане на комунизма.. Според написаното от президента Желев, след окончателното изчезване на ТКЗС младите хора от градовете щели да се завърнат по родните си места в селата и с радост щели да се захванат с обработката на бащината си земя в нейните реални граници.” 

Не зная как да коментирам този пасаж - свещена глупост, политически инфантилизъм, добронамерен идеализъм или безпрекословно изпълнение на поставената от „МИСИЯТА” поръка, иначе казано - служене на чужди интереси, купуване на индулгенции за участие във властта или кой знае още какво.

От висотата на отговорността на събитията, на които президентът Желев пое ролята на организатор и водач,  не съм сигурен дали е осъзнал своето място и роля  за икономическото развитие на България като цяло, и в частност селското стопанство.

В моето село имаше един селянин, когото наричаха Палибъхльов Даню. Този знаменит прякор, синоним на притча за глупостта, му лепнали неговите акрани, защото заради бълхите, от които не можел да се отърве, Даню изгорил юргана си.  Решенията, с които се унищожи построеното от две-три поколения, уж за да не се върне комунизмът, прогониха обитателите на тези древни места към други земи, държави  и континенти.

Неотдавна в едно интервю президентът Желев каза: „Не предполагахме, че толкова много българи ще напуснат България”, сиреч не предполагали, че като унищожават хляба им, те ще останат да гладуват в тази държава, където все още се вихрят бесовете на омразата и отмъщението, наречено „Нежна революция”.

„На втори август 1993 г. на площада в гр. Брезник се чества  Празникът на плодородието, организиран от СДС. - продължава своите спомени Иван Добрев. - От трибуната Анастасия Мозер се провикна високо: „Днес огневата линия в борбата със селската червена номенклатура е с. Гита, Чирпанско.” В непосредствена близост до нея ликвидаторът на нашето ТКЗС  подкрепи призива на г-жа Мозер с думите: „Чуйте ме! Аз, ликвидаторът на ТКЗС в с. Гита, не само ще го  ликвидирам до основи,  но и ще го загробя и заровя с булдозер, за да няма никакви следи от него.”

Кулминацията на „нежната революция” още не се е състояла. Според спомените  на Иван Добрев, след нахъсването на антикомунистите от госпожа Мозер, по нареждане на Иван Костов в с. Гита  пристига подкрепление от София:  заместник-министър от министерството на земеделието, шефове от Хасковска област. Накрая пристига  автобус със сини барети.

Протестиращите кооператори правят жива верига пред входа на административната сграда на ТКЗС и не позволяват  на ликвидаторите да влязат. Тогава те се насочват  към кравекомплекса, където ги чакала жива верига, дошла да пази фермите от разграбване.

От лимузината си заместник-министърът на земеделието крещял вбесен: „Заповядам ви в срок от един месец животните да се раздадат на правоимащите!” Десетина дни след това кооператорите  пазили фермите от разграбване. Провели редица срещи с властимеющите от СДС, в това число и с президента Желев в София, но заплануваното от тяхното правителство ликвидиране на ТКЗС било  неспасяемо. 

„За броени месеци унищожителното „торнадо”, на което даде старт президентът  Желев,  ликвидационните съвети превърнаха България в пустош - пише Иван Добрев.- Неговата идея за връщане не земята в реални граници погреба едрото и ефективно земеделие. Питам се, има ли държава, която да потъпче земята, която храни народа от векове преди днешните реформатори? Половината от нивите на Гита и околните села пустеят, а българите берат маслините на Гърция, боровинките на Швеция или лалетата на Холандия! Изчезнаха зеленчуковите градини и напоителните полета. Село Гита има четири микроязовира, които напояваха 165 дка зеленчукови градини. От 1500 глави едър рогат добитък, в личния двор останаха 100 дойни крави. От 34 овчи  стада с 7500 глави не остана нито една, 2000 прасета за угояване изчезнаха в небитието за дни.

Най-голямата драма беше клането на кооперативното животновъдство. Някои го сравняваха с Баташкото клане. Душмани и черкези клаха плодни крави и овце, товареха ги на вагони и ги изнасяха на безценица в други държави или ги правеха на саздърма. 

Когато защитниците на животновъдните ферми не удържаха на напора и членовете на ликвидационния съвет  превзеха оборите с помощта на полицията,  първото нещо, което направиха, бе да подберат най-угоените животни за своите семейства и приятели.

В дните на рушенето на фермите в стопанския двор се появиха прекупвачи, цигани-търговци и касапи всякакви. И настъпи вакханалията!… Ако кравите и овцете можеха да говорят и пишат, не знам как биха описали хората, които са  организирали това баташко клане, сътворено от идеята на СДС и президента Желев за ликвидиране на ТКЗС. Не намирам сили да опиша хората, които в името на тази идея рушаха с кеф. Мнозина от тях обедняха както всички други селяни”.

Подобни картини са ми разказвали познати и от други села. В една от фермите на Хасковски окръг за животните си се борят жените-гледачки, изпращат ги със сълзи и молят да не ги колят. „Довиждане, Пене, довиждане, Ваня!”- със сълзи изпращали кравите на заколение.

Тези, които продължават да раздухват случилите се насилия по време на колективизацията, трябва да са чули какво казваха кооператорите и кооператорките, когато се рушаха текезесетата:

„Насила ни вкараха, насила ще ни изкарате от ТКЗС.”  

Човешкият живот е кратък, хората нямат време да осъзнаят и поправят стореното от тях зло и греховни склопяват очи. Президентът Желю Желев, преди да тръгне към небитието, видя резултатите от своето дело в земеделието, но в книгата си „Митове и легенди за българския преход” прехвърля вината другаде.

В един разговор между Мария Желева, мен и президента в неговия дом той обвини Филип Димитров за ликвидирането на кооперативното имущество и животните, като насочи вниманието ми към синята книжка: ПРАВИТЕЛСТВЕН БЮЛЕТИН №1″-1992. „СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕТОНА БЪЛГАРСКОТО СЕЛСКО СТОПАНСТВО”.

На „Боянските ливади” президентът показа, че е осъзнал някои грешки. Първото правителство на СДС с министър-председател Филип Димитров загуби доверие и сдаде властта. В последната си книга „Митове и легенди за българския преход” по болната за него тема - „Връщането на земята в реални граници”, президентът  буквално шикалкави с доста елементарни  обяснения. Този закон не предвиждал обезателно връщането на земята в реални граници. Това не означавало, че тя, земята, трябва да се върне на същите места, където е била и както е била разхвърлена. Ако собственикът имал 50 дка  земя, разхвърлена на много места, то 25 дка от нея трябва да му се върне на единия край на землището, а останалите на другия край, та ако завали град поразиите да са по-малко. Както се казва след дъжда качулка, освен това подобна практика нито е обсъждана, нито е възможна.

За земеразделянето се похарчиха милиони левове и стотици собственици бяха излъгани и докарани до братоубийство. С тези измислени постфактум прийоми на земеразделяне, при това глупави и неосъществими,  президентът-философ д-р Желю Желев показва, че е нямал представа от реалните проблеми, с които се е захванал.

 Казано е: „За мъртвия или само хубаво или нищо”, но в интерес на историческата истина ще подчертая още веднъж: „Първият демократично избран президент на Република България беше един обикновен човек и обикновен учен. Той беше икономически неграмотен и неподготвен за ролята, която му отреди съдбата или онези,  които го посочиха да носи знамето на прехода. Затова някои го наричаха рушителя на българското земеделие. И не само това. Не случайно събитията бързо го изтласкаха встрани, появи се второто СДС, което не смени посоката на прехода. Вождовете от всички партии се заеха да си поделят построеното от социализма и забравиха за народа.”

Така тръгна и така си върви.

Когато се говори за първопроходна личност, която ще остане в историята, трябва  да се каже, че  президентът Желю Желев ще се запомни и като некорумпиран държавник в разломното време, което преживя държавата ни и преживява всеки един от нас.

Време, в което едни забогатяха до безкрайност, а други обедняха до непоносимост, а нашата България от средно развита страна се превърна в една от най-бедните в Европа.

Заслуга на президентът Желев била, че преходът бил безкръвен, а как и защо два милиона от българите напуснаха родината ни, кой и защо унищожи материална база за милиарди народна пара и труд, а се говореше за справедливост и европейски стандарти и ценности.

Политиците често казват, че за своите грешки плащали на изборите, народът ги свалял от власт. Оказа се, че за всичко плаща само народът и никой друг. 

Казват още, че това не било истинската демокрация, кога ще дойде истинската никой не знае. Изглежда, че тази демокрация ще да са митовете и легендите, с които ни баламосва президентът Желю Желев в последната си книга, от която става ясно, че единствено той е чист и прав като света вода ненапита.