БАЛАДА ЗА ЛЕВСКИ
БАЛАДА ЗА ЛЕВСКИ
Той останал сам върху бесилото,
с тишината страшна на България
и въжето като ореол
светело на белите снежинки:
„Бай Василе,
чуваш ли България?
Черна като твоето бесило,
аз пристигам с тоя тъжен вятър
за последен път
да те целуна.
Бай Василе,
чакаш ли вълкът -
старият приятел на юнаците?
Тази нощ вълкът ще бъде с мен
и ще ближе новата ми рана…
А за тебе светлия ми сняг
ще ушие много светла дреха,
за да легнеш просто и спокойно
в моята замръзнала земя.
Там прибирам своите богатства.
Аз съм страшно, приказно богата:
виждаш ли - ръката ми блести
с оня пръстен, който изковах
от Хаджи-Димитровата сабя.
А сега - въжето ти ще взема…
О, такъв гердан навярно няма
никоя жена върху земята!”
Мъртвия очите си отворил,
мъртвите зеници се усмихнали
и два весели и сини цвята
цъфнали на черното бесило.
БЪЛГАРИЯ, 19 ФЕВРУАРИ 1873
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Христо Ботев
Гарванът е символ на мрак.
Гарванът е прокълната птица:
България е черна от неговия грак -
свалили зелените си калпаци,
горите стоят в траурна редица.
Долу нивите спят под белоснежни престилки…
Сънят на нивите,
сънят на замръзналите ниви
ражда тъмни класове - силуети на бесилки.
Бесилките закриват слънцето.
Кому се молят тия старци? Та нали боговете
отдавна изоставиха „таз робска земя”?
Молитвите прострелват от упор небето.
Напразно: без земя, без небе -
тая нощ България е сама.
Старците се молят пред черната икона на едно бесило,
пред най-святата българска икона.
Незаконно е пред нея да се пали кандило,
защото тя стои
извън рамките на закона.
Жените в тая нощ не раждат и не зачеват,
те само плачат - всички жени на България - до една:
черно бесило
опроверга легендата за Адам и Ева,
черно бесило -
предчувствие за светлина.
А мъжете мълчат, и се учат да стрелят,
и се учат да превързват своите рани…
Тази нощ границите на България се определят
от едно страшно мъжко мълчание!
