КАЗАНО ЧЕСТНО, ВСИЧКО МИ Е НАРЕД
КАЗАНО ЧЕСТНО, ВСИЧКО МИ Е НАРЕД
Казано честно, всичко ми е наред,
тъй че спокойно си гледам напред.
Живея във собствена боксониера,
в която спокойствие и аз да намеря.
Имам нормално кръвно налягане,
не пия хапче за сън преди лягане.
Ходя на театър, изложби и кино,
не прекалявам с ракия и вино.
И приятелка имам, ех, красавица не е,
но за по-хубава да мечтая не смея.
Един ден извиках с душа на поет:
„Хей, хора да знаете, че всичко ми е наред”.
Всеки ме изгледа изплашен и блед,
след което ми казва с глас, студен като лед:
„Ти, дето казваш, че всичко ти е наред,
да знаеш добре, че въобще не си в ред”.
ПЪТ КЪМ ЕВРОПА
Гледаш във вестника - партии разни.
Влизаш във супера - цени безобразни.
Печен сухар, копърка и компот -
лека вечеря за дълъг живот.
Ставаме всички доволно вталени -
девет милиона - ще сме манекени.
Лудите, млади зарязват хазарта,
търсят Хавана в канадската карта.
Селянин в сън неспокоен се мята.
Страх го е да не би да му върнат земята.
Във ресторанта ти вземат пари,
сякаш вечеряш на остров Капри.
Няма опашка покрай магазина.
Тя пред посолството вече премина.
Никой не чака от ближния риза,
най-християнската помощ е виза.
Път към Европа поели сме смело,
а ни очаква безлюдното село.
