Павлина Павлова

Откъс от дадената за печат нова книга “Сапфиреният феникс”

В ОКОТО НА УРАГАНА

Сградата на Корпоративна Търговска Банка (КТБ) е построена през 1921-1925 година, но и днес продължава да е с една от най-красивите фасади в столицата. Затова е била обявена за паметник на културата с национално значение. От наследниците на Бурови купих два етажа, а сутерена, партера и първия етаж - от общинската фирма “Софийски имоти”. И постепенно сградата отново заработи в своя първоначален вид и по предназначение.

Тогава, когато се сдобих с нотариален акт и за последния квадратен метър от цялата сграда, за пръв път кръстих Корпоративна Търговска Банка “Сапфиреният Феникс”. Аз връщах и сградата, и банката към живот. Както птицата Феникс, сградата възкръсна в целия си блясък. А скоро щях да развия и банката като една от най-големите и най-стабилните в страната.

Легенди за птицата Феникс има в почти всички митологии. Но общото във всички беше способността й да се регенерира, да се възражда от собствената си пепел. Освен като символ на безсмъртието, Фениксът е символ и на любовта. А сапфирът всякога е символизирал властта, верността, целомъдрието и скромността, през Средновековието смятали, че дава вечен живот на този, който го притежава. От сапфир са издялани бюстовете на трима американски президенти: Джордж Вашингтон, Ейбрахъм Линкълн и Дуайт Айзенхауер. И макар да го има в различни разновидности, аз харесвах зеления цвят. Затова наредих да тапицират всички мебели в кабинета ми в онзи нюанс на зеленото, най-близък до сапфирения. Всичко в интериора беше възстановено, както е било преди, по времето на братя Бурови: облицовките от полиран гранит, мраморите, мозайките, цветната теракота - те придаваха стил и елегантност. Реставрирах оригиналната ламперия, също мебелите и кожените кресла.

След ремонта на сградата, построена в бароков стил, още по-ярко изпъкнаха оригиналните скулптури по фасадата й, декоративните маски и каменните релефи. А горе, близо до покрива, оригиналната пластична украса на часовниковата кула с двама коленичили атланти и група деца, изпъкваше над всичко, докато стрелките отмерваха безпристрастно хода на времето.

Мобилният ми телефон звънна с мелодия от любима песен на Елена.

- Татко, как сте с мама?

- Добре сме. Ти как си?

- Притеснявам се за вас.

- Недей! Ще се справим.

- Мама до тебе ли е?

- Излезе на покупки.

- Поздрави я. Обичам те!

- И аз те обичам, миличка!

Елена ми се обаждаше всеки ден и често идваше да прекара уикенда с нас. Този факт ни радваше, но и ни притесняваше, защото страдаше социалният й живот. Беше й време да се огледа, да се влюби. Забелязвах, как я гледат мъжете, когато вечеряхме навън. Стеснителната усмивка разкриваше белите й зъби. Под гъстите й черни мигли блестяха дружелюбни зелени очи. Приличаше повече на мене по външност, но в характера й се преплитаха наследствени гени и от мене, и от Галя. Изяществото на походката, стилът й на обличане, домакинските й умения нямаше как да ги е прихванала от мене. Освен да пека месо на скара, единственото, което умея да приготвям, е крем карамел - без нито една шупла, нито много рядък, нито прекалено стегнат. Научи ме на тайната му рецепта баба, но това е друга история.

Елена притежава магистърска степен по международно икономическо право от Сорбоната, магистърска степен по икономическо право от Института по политически науки в Париж. А в момента е докторант по право в University College London, Великобритания, затова не е при нас. Но и това ще стане, скоро.

Не мога да спра да разсъждавам, да се връщам към началото на атаката срещу КТБ, да анализирам всяка дума, за да достигна до сърцевината на заговора.

След като на 20 юни БНБ ни постави под “специален надзор” заради липса на ликвидни средства, на 22 юни Гуверньорът изненадващо обяви, че ще национализират Банката. Защо? Уж, за да може държавата да ни подпомогне финансово. Идиотът не беше се консултирал с юрист, затова още на следващия ден се наложи министърът на финансите да обяснява, че преди да бъде национализирана Банката, ще бъде дадена възможност на акционерите сами да увеличат нейния капитал.

Водевилът се разрастваше. Мене ме разследваха в България, че съм поръчал убийството на Белев, а него - във Виена, че той ми е изпратил наемни убийци, но такова разследване нашата прокуратура отказа.

България - държавата на абсурдите! И никой не пита защо разследването на КТБ е възложено на отдела “Противодействие на престъпления с висока обществена опасност” към Главна дирекция “Криминална полиция”, а не на специално създадения за подобни случаи отдел “Противодействие на престъпления във финансовата и кредитната система”? Дори Икономическа полиция е изолирана от случая, а с Банката ми се занимават спецове по разследвания на убийства, рекет, отвличания, лихварство, изнудване…

Но България не е европейска държава в онзи смисъл - за нас Европа е по-скоро географско понятие, а не законност, ред, морал… Да вземем една Ирландия - когато там, по време на кризата, водещите банки започнаха да изпитват затруднения, държавата стана основен акционер в тях, а впоследствие прибягна към приватизацията им и така си възвърна вложените средства, и то с лихвите. Подобна схема се приложи и към финансовите гиганти в САЩ - банките получиха капитал от държавата срещу привилегировани акции, които скоро донесоха на държавата значителна възвръщаемост. Британското правителство пък осигури 1.2 трилиона паунда за спасяването на своите финансови институции… Да продължавам ли още? Такава е практиката в белите държави.

А у нас що празни приказки изприказваха политиците: как така с парите на данъкоплатците ще се спасява източена частна банка? Това никога не е било даже обсъждано - ставаше въпрос единствено за заем и за морална подкрепа. Първо, банката ми не е източена, второ, и аз, и Оманският фонд, и руската банка още от втория ден започнахме да искаме да ни разрешат сами да се справим със ситуацията. Ала не ни дадоха никакъв шанс. Абсолютно никакъв. Куриозното в случая е, че Държавният резервен фонд на Султаната на Оман настояваше да стабилизира КТБ “заради важната роля, която заема банката в българската икономика”, а на българската държава не й пука за собствената й икономика, за собствените й вложители. Прокуратурата пък, вместо да следи за правовия ни ред, сама поведе хорото за дестабилизацията на цялата ни банкова система. И никой не пое отговорност, никой не подаде оставка, на никого не му беше потърсена сметка. “Криминалните елементи” се изпариха, а Траян Витанов се оказа най-големият мошеник за всички времена. Нарочиха ме за дявол, сътворил пирамидална структура, която източил, но с каква цел? Защо ми е трябвало 14 години да разигравам сложните комбинации, които враговете ми разпространяваха по всички медии, след като целта на всяка пирамида е да се ограбят парите на хората, след което - дим да ги няма инициаторите. Но аз съм тук, седя си в хотел, близо до българската граница и очаквам някой да ме изслуша. Някой да потърси моето съдействие… да се облегне на моя опит, на моите познания… Освен това, ако съм изградил пирамидална структура, защо и в момента по лични сметки на мен и на семейството ми в КТБ стоят няколко стотин хиляди евра, защо по фирмените ми сметки има над 230 милиона лева?

Действията на Прокуратурата понякога наистина ме изумяват. След като започнаха да ме разследват като организатор на организирана престъпна група и назначиха пълна данъчна ревизия за десет годишен период на мен и на членовете на семейството ми, е било изпратено постановление за проверка дори на пътните знаци, поставени на нашата улица - дали и те не са незаконни? Не се шегувам, това го пише черно на бяло в изявление на прокуратурата. Вероятно така Главният прокурор иска да покаже своята пълна ангажираност спрямо постъпилите сигнали.

Ала когато аз на свой ред внесох в Прокуратурата насрещен сигнал срещу “Улична мрежа” с обвинение за престъпно набедяване, наказуемо по Наказателния кодекс, както и че възнамерявам да защитя името си от абсурдните клеветнически твърдения, за което моля да ми бъде предоставен препис от сигнала на “Улична мрежа”, Главният прокурор отказа. “Някой, ако си мисли, че Прокуратурата е длъжна да му дава такива документи…” И се оплака на журналисти, че по повод сигнала на “Улична мрежа” от БНБ на три пъти са им изпращали данни, които “не вършат работа на държавното обвинение”…

Очевидно, обаче, от “Улична мрежа” добре са си свършили работата, щом скоро след това двама от тях бяха избрани за евродепутати, а един стана министър в служебното правителство, назначено от Президента.

И никой от журналистите, нито от управляващите, не се сеща да запита Главния прокурор: докъде стигна разследването ли, делото ли срещу депутата от ДПС Христо Бисеров, обвинен заедно със сина си за пране на пари, при това от външни разузнавателни служби? Как върви разследването срещу Станимир Флоров за ГДБОП? Или скандалното източване на пари през АЕЦ “Белене”? Защо се потули досъдебното производство срещу Президента по сигнал на Николай Бареков? И Кой днес употребява Прокуратурата за разчистване на лични сметки с мен, като цената е четвъртата по големина българска банка?

Тогава защо се учудвам на германския журналист, който коментира кризата с КТБ така: “Африканска работа!”

 Затова изказването на министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев ми прозвуча като плесница в лицето на бившия министър-председател: “Искрено се надявам, че никога няма да живеем в общество, в което един бивш охранител с връзки с лица, свързани с организираната престъпност, ще арестува, ще обвинява и ще издава присъди.” “Африканска работа!”, нали?!

Най-голямата ми сила не е нито в парите, нито в имотите и те го знаят. Затова се боят и искат да ме ликвидират, за да преминат към етапа с “оглозгването”, както беше казал Нобеловият лауреат за икономика Джоузеф Щиглиц. Силата е скрита в моята неподкупност и родолюбие. Нагледах се на политици, историци и всякакви учени, които са се продали и най-безсрамно обслужват чужди интереси. Въобразяват си, че никой не подозира за предателството им. Но макар да е било извършено на тъмно, на “четири очи”, действията им го доказват. Та нали те продаваха за по един долар или други символични цени стратегически комбинати, заводи, пристанища и и отдаваха на концесии националните ни богатства; те пренаписаха историята ни още от създаването на Българската държава и изкарват даже най-героичните ни царе малоумници, чиито славни победи са били плод едва ли не на случайността; те заблуждават българския народ относно бъдещето на Родината ни, рисувайки го в мрачни краски - държава от старци, които трябва да бъдат изхранвани, сякаш тези “старци” цял живот не бяха се трудили да си заслужат годините на спокойна трета възраст…

Веднъж, беше наскоро, след като заех новия си кабинет в банката на Бурови, сънувах Атанас. Значи, слизам аз от колата и се упътвам към вратата на банката и хоп, ето ти го и него - самата елегантност, с тъмносин костюм, папионка и бомбе. Преди да реагирам, той ми кимна и ми даде път. И аз, нали е сън, поех пред него. Вървя и се чудя какво да му кажа. Тръгнахме по стълбището, от витражите струи цветна светлина и ни обвива някак мистично. Стигнахме до втория етаж и тогава Атанас Буров с лек поклон ми прошепна: “Вие, господин Витанов, продължихте делото ми!” И преди да отворя уста, взе че изчезна… Озърнах се  и сякаш видях очертанията му зад неговото бюро, където той е работил в Българска търговска банка… В този момент се събудих и до сутринта си повтарях думите му. Защото по-голяма похвала не съм чувал нито насън, нито наяве.

Само че, условията, при които аз работя, нямат нищо общо с онези далечни години на ХХ-ти век. Тогава е съществувала почтеност и във взаимоотношенията между хората, и в бизнеса, и в занаятите, а всяка непочтена постъпка е изхвърляла зад борда нелоялния банкер, търговец, занаятчия.

Какво беше казал Иван Буров? “Всичкото изкуство е да имаме мярка и граница на рисковете!” Но нали се придържах към тази максима, стъпка по стъпка. Обмислях дълго, анализирах, облягах се на финансовото ми разузнаване, което бях взаимствал от братя Бурови. Като Иван Буров и аз се запалих по нумизматиката и мога да се похваля с уникални колекции, които се съхраняват в трезора на Банката.

Сега имам много време да анализирам, да премислям, да търся кукловодите - онези, които дърпат в сянката конците на куклите по сценарий, роден в болните им мозъци. Няма да ми е лесно да достигна до истината, защото, който и да тласна банката по нанадолнището, не остана сам, бързо се включиха и множество нови играчи, преплетоха се всякакви интереси. Банкери се изправиха срещу банкери, финансисти - срещу финансисти. 

На първо място ще започна с жадния за властта Белев, мога да проникна в малкия му пилешки мозък и съм сигурен, че от хора, близки до него, тръгна всичко. Ала не той е автор на сценария за комплота срещу мене и банката. Подозирам дългата ръка на Хакан, паякът в сянка, който не спря да плете интриги. Но не е единствен, защото онези, обявили се за представители на гражданското общество под името “Улична мрежа”, са били мощно финансирани от чужбина. В Интернет-форумите вече наричаха “Улична мрежа” - “Платена мрежа”. Нищо не може да се скрие от погледа на хората! Именно те, нагло и безочливо, изпратиха сигнал до Главния прокурор, че аз съм огранизирал престъпна група?! Аз и престъпна група?! Това всеки път ме разсмива! Защото даже като дете, когато беше модна играта на стражари и апаши, никога не ми е харесвала и не съм я играл, понеже не се виждах нито в ролята на стражар, нито на апаш.

Вероятно и Белев, и покровителите му, също не са се стискали да финансират “Улична мрежа”, защото те имат най-големите очаквания да се облажат при евентуален фалит на банките ми. Когато чета в Интернет безбройните статии, посветени на случващото се с КТБ, се натъквам на доста любопитни читателски мнения. Като това, например: “Мръсна коалиция” с абревиатурата ППП стои зад отчайващите атаки към КТБ в последния месец. Прокуратурата, Пинокио и Предателят са остриетата на машината, задействана да фалира КТБ и да банкрутира държавата.” Доста прозорливо, направо ме изненада. Но е пропуснато още едно “П” - на Президента. Вероятно стартът на сценария е бил даден по негово нареждане. Почти съм сигурен, защото след онова мое интервю за австрийския “Der Standard” медиите около кръга “Кротал” буквално полудяха - дори прочитането само на заглавията по мой адрес и по адрес на Банката ми идваше в повече.

“Лакомията и властта правят хората свине.” - е смятал Атанас Буров. И е прав!

Лицемерието на политиците е влудяващо, няма леви, десни, сини, червени, зелени, оранжеви - всички са се наговорили да лъжат българите за някакъв Преход към демокрацията. Измишльотини! Няма и никога не го е имало Прехода. Просто скочихме от социализма в капитализма. Но понеже думата “капитализъм” беше натоварена с негативизъм, хайде сега да забаламосаме народа с подходящи приказки. Проблемът с капитализма обаче е и друг - от индустриален, какъвто го помнят нашите баби и дядовци, се превърна във финансов. За разлика от индустриалния, той нищо не произвежда, освен далавери, кризи и да ограбва спестяванията на хората.

Не стига това, ами всеки, който се опита да спомене с добра дума нещо, независимо какво, от времето преди 1989 г., веднага е заклеймяван като комунист, като руски агент, като внедрен от Държавна сигурност враг на народа, който пречи по пътя ни към светлото бъдеще. Сякаш в периода 1945-1990 г. в България освен комунисти не са живели други! Само че, измина четвърт век. Изнизаха се 25 години, през които пред нашите очи само се рушеше, грабеше, унищожаваше по най-варварски начин. Хайде сега да върнем лентата на спомените за последните 25 г. социализъм - от 1964 до 1989-та. Няма да ми стигне седмица да изброя построените комбинати, заводи, фабрики, цехове, училища, болници, жилища, спортни комплекси, театри, културни домове, читалища, пристанища, корабостроителници и кораби, мостове, виадукти, язовири, електроцентрали, АЕЦ “Коздолуй”, започната през 1970 г., през 1975 г. влизат в действие първи и втори блок, през 1982-83 г. - трети и четвърти блок, а строителството на пети и шести приключва през 1993-та. През 1981 г. е утвърдена и площадката за втората атомна централа - “Белене”, през 1987 година започва полагането на основите и до 1990 г. са изпълнени 40 процента от дейностите по изграждането на първи блок и е доставено 80 процента от оборудването за него. Но - дотам. Дивият капитализъм незабавно се отказа от тази инвестиция, макар че тя щеше да носи на България големи печалби за десетки години напред.

Неотдавна се натъкнах на следния факт: че заводът ни за полупроводници в Ботевград при откриването си е бил вторият по рода си в света - в Тайван и в Ботевград. Днес заводът в Ботевград е само спомен. А заводът в Тайван произвежда полупроводници за 25 милиарда долара годишно.

Ами комбинатът по Микропроцесорна техника в Правец, който изнасял по 60 хиляди компютъра годишно на стойност 13.3 милиарда лева и през 80-те години на миналия век България се нарежда на трето място в света по производство и използване на електронни устройства на глава от населението, конкурираме се със Сингапур, Тайван и Южна Корея…

На това ли му казвате “хормонална носталгия”, продажници, оплюващи всичко преди 1989 г.? Защото името на носталгията е “икономическа “!

Ама тогава не сме били свободни!

Нима сега сме по-свободни? По-заможни? По-щастливи? Не, не сме!

Разрешиха ни да пътуваме без визи в Европейския съюз, ала отново започнаха да ни отделят от Западния свят с невидима стена от забрани и ограничения. А от САЩ  вече 25 години все ни обещават как ще паднат визите за пътувания на българи, но това не се случва. Не че кой знае колко българи ще могат да си позволят разходите за скъпите самолетни билети, за скъпите хотели, за скъпата храна и прочее на територията на САЩ.

Уж ни приеха в ЕС, ама не и в Шенген. Шенген сега разделя държавите на първа и втора категория. България е във втората. Но за тази “чест”, отново под външен натиск, се отказахме от компютърната си индустрия, от атомната енергетика, от тежкото машиностроене, от военното производство - от всичко, което би могло да ни осигури нормален живот.

Уж западните ни приятели щяха да ни помагат да достигнем до техния стандарт на живот, но се оказа, че ние помагаме на тях. Внасяме милиарди за членството ни в ЕС, а досега не сме успели да усвоим дори парите, които сме дали за това членство. И все ни демонизират, все ни сочат като най-корумпираните, на едно от първите места сред 28-те страни-членки, макар че досега няма уличен висш български държавник. В същия този доклад на ОЛАФ за корупцията се сочи, че “Тези незаконни практики ощетяват европейските данъкоплатци ... От корупция страните на ЕС ежегодно губят 323 милиарда”. Нещо не ми се връзват сметките: за периода 2007-2013 г. България е получила малко над 3 милиарда евро. Дори да приемем, че сме откраднали цялата субсидия, тогава питам: кой краде 323 милиарда евро годишно?

Ало, нещо сте се объркали, господа от Брюксел! Та това е нашият бюджет за девет-десет години! И да има корупция в България, тя не може да се мери с корупцията в Италия, в Белгия, във Франция, в Люксембург, във Великобритания и в която и да е друга западна страна-членка на ЕС.

Не знам защо се сетих за една крилата фраза на Тодор Живков, казана по друг повод, но актуална и за ноември 1989 г.: “До 9 септември 1944 година, тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна пропаст! След девети той направи съдбоносната крачка напред!” М-да, бих коригирал само - след десети ноември!