Иван Карадачки

СЕЛО

Каква ли тъмна орис го ориса,
каква вихрушка го отвя -
расте на гробището стенописа
с ненужни никому слова.

Нощес самотен старец се обеси,
в пиянски спор ранили друг
и както и в града краде се,
крадци явиха се и тук.

А внуци и роднини, где що имат,
продават къщи и имот…
За спомен само тукашният климат
остана в днешния живот.

Но бърза времето, лети наслука
и пърха цялото село
като врабче, затрупано в боклука
с едно прекършено крило.

ДРЪВЧЕ

             На проф. С. Русакиев

Приживе дядо ме учеше
как дръвче се оглежда.

Младо-зелено
дръвчето е като селско девойче -
връзва му плитките дядо
и думи гальовни му дума,
с вятъра го сватосва…

Младо-зелено
дръвчето се ниско покланя,
близва го нежно с листенца,
с клонка ръка му целува.

Младо-зелено
дръвчето е още в съня ми -
не иска да остарява.
Ех, дръвче, дръвче,
младо-зелено!

СРЕЩА

Колкото пъти през селото да мина,
броят на безлюдните къщи расте -
Даже некролозите тази година
повече от живите станаха те…

Срещна ли някой, мисля - ще ме зарадва,
ей така - за едната дума поне!
А той казва, че не е чувал за сватба,
не разбрал за нито едно кръщене.

С поглед сподирям го, до дъно потресен,
сянка ли срещнах, жив ли беше човек?
А бях тръгнал да търся думи за песен
в същия този Двайсет и първи наш век!

ОТ КОРЕНА ДО ВЪРШЕТО ЗЕЛЕНО

На сухо място раснах аз като дръвче,
от вятър брулено, от дъжд поено,
но в жилите ми слънчев сок тече
от корена до вършето зелено!

В роса осъмвах, весел в грижи, твърд в беда.
Но клоните ми като шепи бяха -
в тях птиците с любов си виеха гнезда
и цялото небе ни беше стряха.

Другар с пчели и мравки бях, сами
светулките гостуваха ми лете…
Ела!… И колко искаш си вземи -
от щедър плод тежат ми раменете!

ПОКАЯНИЕ

                 … в час разпътен не казах
                 дума грешна и лукава.
                                  М. Цветаева

Пустош е… Рухват
самотни селските къщици.
Само душите на мъртвите
тук са стопани.

Колко е страшно
да идваш за прошка,
а никой да не ти я поиска!