Павлина Павлова

РАЗГОВОР С ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Колко поколения порастнаха,
от саможертвата ти запленени?
Пак те честваме тържествено,
поднасяме венци с цветя.
Но не виждам да сме променени -
все така мълчим, търпим,
в душите гняв и мъст пламтят.

Дразни този патос,
смесен с фалш и лицемерен прочит
на тефтерчето ти,
пълно със послания към нас.
Ти, Апостоле,
ни завеща безценната си обич
към България. Но грешно сочи
счупеният ни компас.

Затова край паметника ти
избягвам да минавам -
срам ме е, Апостоле,
да срещна погледа гранитно величав.
Поколенията се сменяват,
всички името ти славят,
без да забелязват
колко много ти си ни обиден…
И си прав!

БЪЛГАРИЯ

Всеки метър от тази свещена земя,
напоена от сълзи и кръв,
пази спомен далечен за подвиг голям
и за знамето с гордия лъв.

Във пръстта са зарити села, градове,
древни крепости, мъдри царе.
Над гробовете вият със бяс ветрове -
кой днес може да ги разбере?

Но поне да опазим светите места
от война. Да почиват навек!
Колко трудно е, Боже, да следваш мечта
на земята. Да бъдеш човек.

Накъдето поемеш, те теглят насам
песни скръбни, легенди, честта.
Затова стъпвай леко - тя цяла е храм,
редом тук са смъртта с любовта.

МОНОПОЛНИ РОБСТВА

По-страшни са от робство петвековно.
По-безнадеждно е, Българийо, сега.
Тя, Свободата, право е изконно -
трепти миражно, мами ни като дъга.

Дедите ни загивали за нея,
мечтаели са да настъпи този ден.
Дочакахме я. Беше като Фея
и бързо всеки бе от нея покорен.

То бяха сини митинги, където
до изнемога викахме: “Добре дошла!”…
Но нейде се стопи ликът й светъл.
Едва дошла при нас, си беше отишла.

И оттогава все я търсим по земята,
изгубени без синята й светлина.
Оказва се: мираж е Свободата,
а робствата са с хиляди лица за нас.

ПОВТОРЯЕМОСТИ

Щом сянката на бърза птица, деня ти в устрем разчертае,
не чакай в нейните зеници какъв ще е да разгадаеш.

Хвани юздите на съдбата - сам можеш да я направляваш.
Съдбата също е крилата, с безброй неща те изкушава.

И ако някой, в ден случаен, с усмивка пътя ти препречи
и в порив, трудно разгадаем, поиска с него да си вече.

Той може да е твоят избор, наречен “щастие за двама”.
Животът е безкраен извор, но ти, повярвай, време нямаш.

Раздай душата си. Не чакай в замяна нещо да получиш.
Когато те обгърне мракът, ще бъде късно да се учиш.

Сега живей. Бъди стихия от страсти, доброта и вяра.
И непременно ще откриеш: историите се повтарят…

МЪРТВИЯТ ТРЪБАЧ

Родена съм при сливане два атома любов
и нося светлината на дедите,
и мъдростта,
и добротата им, изпълнила очите,
и гордостта,
че племето ни се родее със звездите,
че всеки да умре за свободата е готов.

Но този кръстопът балкански е прокоба зла.
Все алчни погледи към нас се взират,
прииждат те
и с хитрост почват да ни окупират…
Ще прочетеш,
че на хартия уж дори ни спонсорират.
Но те са господари, пишат нови правила.

Топим се като свещ на вятър. Този ураган
разпръсна вредом по света децата.
Скърбим за тях.
Ръждясват мечове и щитове в земята,
а в свиден прах
превръщат се на остарелите сърцата…
Къде е, българино, твоят дух на великан?!

ДА ДОКОСНЕШ МЕЧТА

Облечена в сияние, повежда ме мечта.
И аз я следвам, затаила дъх.
Как искам,
достигна ли я, да загърбя всяка суета,
да преосмисля и победата, и риска.

Да съизмеря щастието с жертвите дотам.
Да отделя кое е важно и не важно.
И още: волята укрепнала ли е, ще знам,
а пътят извървян за всичко ще разкаже.

Ала сега, превърната в ловец, вървя напред.
Мечтата ми се струва тъй недостижима.
Разчитам на умения, на опит, на късмет.
Но, важното е, че вървя.
И - че я има!