БЕЗ ПОСОКА
БЕЗ ПОСОКА
Очите ни - избодени ли, слепи ли -
не виждат пътя, който ни зове.
Снага източила, чернилка лепкава
стръвнишки от душите ни гризе.
И в мрака, мой народе, без посока сме.
Опипваме - навсякъде лъжа,
повела ни към бездна нас, покорните,
загубили и свят, и светлина.
Но докъде ли, Самуилов войне мой,
ще стигнем без водача ни с очи,
що следвахме го по полята, бойните?
О, слепота проклета, как горчи!
На сатаната тя е сътворение -
задокеанския лукав циклоп.
Надеждата без милост той отнел ти е
и тласка те в самотния ти гроб…
Очи щом нямаш, отвори сърцето си
и с него прелети над пропастта -
безверие, изгарящо нозете ти!
Възкръсвай за живот и свобода!
1.11.2014 г.
НА БАРИКАДАТА
Посвещавам на героичните защитници на Новорусия -
опълченците от Донбас и жертвите на Киевската
фашистка хунта от Одеския палеж на 2.05.2014г.
На барикадата днес братска кръв пролива -
фашизмът стреля срещу цял народ.
Безмилостно невинни хора той убива.
В небето лешоядите кръжат.
Фашизмът същият е - пали живи хора -
мъже, жени и майките с деца…
Това го вършеха в 42-ра -
блокади и разстрели, бомби, глад…
И маршируват в градове на войнска слава,
зад маски скрили злобните лица.
Ала народът и до смърт ще отстоява
правата си и свойта свобода.
Самодоволно длани мръсни пак потрива,
в ефир ни лъже евробюрократ.
Народът слуша, гледа… Тръпки го побиват
от тази атлантико-евро-смрад.
Той е безродник подъл. Няма си Родина.
Парите не миришат от Уол Стрийт.
И никак не е важно колко ще загинат
за кръвожадния соросоид.
Лъжата днес са заплатили пребогато
лукавите банкери във комплот.
И двойните стандарти част са от играта -
с тях бомбардират нашия живот.
Стоим от две страни на тази барикада,
война за Правдата се води пак.
И всеки на позиция да стъпи трябва,
че да познаем кой е брат, кой - враг.
Но как се случва тъй, платеният предател -
министър или евродепутат,
да вдига тостове, не е ли светотатство,
на День Победы с руския народ?!
Планът на сатаната ясен е: ненавист
към всичко руско и към родна кръв.
Аз вярвам, че фашистите ще се удавят
в победата на правдата в света!
5.05.2014 г.
ПИСМО ДО НИКОЛА ВАПЦАРОВ
Пак “не е време за поезия”, поете.
“Без маска и без грим” свиреп е той, жесток,
озъбен, страшен зъл, животът ни без песен
в прослава на Човека. Вярата - без плод!
Заводът на Живота за кого строихме?!…
Напусто ли в Мадрид загина Фернандес?!
Зад маска “Демокрация” умело скриха
фашисткия терор и геноцида днес.
На чужденци за грош земята ни продават.
Завод подир завод превръщат бързо в скраб.
Деца завинаги в чужбина заминават,
осиротяват пусти китните селца…
И както някога, “безмилостно жестока”,
за оцеляване борба се води днес.
Труда благословен обърнаха го в стока.
Ненужни никому са Вяра, Дълг и Чест!
Кому е нужна даже твойта саможертва?!
Отново те разстрелват и за кой ли път
теб новите фашисти мъчат да зачеркнат,
та мракобесие да властва в паметта.
Не! Не е време за поезия, поете!
Но пишейки ти тези мрачни редове,
в сърцето ми все пак надежда ясна свети,
че нова “бяла пролет” пак ще срещнем с Теб!
26.02.2014 г.
