ЗАЩО?!
„Намират го да свири,
дори, когато спя.”
„Без радио не мога” - песен на Лили Иванова
В деня на националния траур около кончината на първия демократично избран президент Желю Желев, създател на Клуба за гласност и демокрация, който, воден от „идеализма” и волунтаризма, но повече от късогледството си да върне земята в „реални граници”, да види с очите си идиличната картина на „дядовия плуг”, „решил” проблемите на страната ни, но дочакал обратното, по нареждане на директора на БНР Радослав Янкулов, в ефира ни звучаха 24 часа най-прекрасните български песни, по текст, музика и аранжимент на изключителни поети и композитори. Разбира се, имаше и европейска, и USA- музика, но не за тях ми е думата.
Това бяха песни, създадени по времето на социализма, който понастоящем преднамерено упорито, и с популистки цели, определени среди наричат комунизъм. Тогава ги наричаха съвсем простичко естрадни песни. Тия „естрадни песни”, превърнали се в невероятни хитове и шедьоври, времето патинира с безкрайната любов на българина. Онази любов, с която той посреща само народните си песни. Четвъртвековният преход не ги изтръгна от сърцата ни, както напразно се очакваше!
Вечните песни на България! Изпълнени от големи естрадни изпълнители като Лили Иванова, Васил Найденов, Маргарита Хранова, Богдана Карадочева, Георги Христов, дует „Ритон”, Панайот Панайотов, Орлин Горанов, Михаил Белчев и мн. др., те са паметник на българската душевност.
Слушам радио и денем, и нощем, както „изповядва” Лили Иванова в песента си „Без радио не мога”. Тия редове са предназначени за любителите на радиото като мен. Изпитах възвишени мигове на наслада и подем, слушайки „Провинциална пролет” в изпълнение на Силвия Кацарова /текст - Петър Караангов и музика - Тончо Русев/, „Светът е за двама” в изпълнение на Орлин Горанов /текст - Димитър Точев, музика - Мария Нейкова/, песента „Двама” по текст на Б. Гудев от филма „Козият рог” /пак на Мария Нейкова/, „Късно е” на „Сигнал”, „Вишна” на Ваня Костова, „След десет години” на ФСБ, „Клетва” на „Щурците”, „Любовта, без която не можем” на незабравимия Чочо Владовски /музика - Борис Карадимчев, текст - Ал. Петров/, „Спри, не си отивай” текст - Иван Пейчев, музика - Митко Щерев/, „Някога, но не сега” на дует Ритон” /текст на Н. Вълчев/ и още много други за целия ден. Култови песни, вечни хитове!
Неволно сравнявах тези шедьоври, които толкова много ни липсват през останалото време, с песните, създавани днес, напомнящи фалшивия или въображаем постмодернизъм в една част на съвременната ни поезия, с които радиото ни облъчва в останалите дни, налагайки ги като новаторски. От подобни песни слушателят може да получи нервен срив. Затова временно изключва радиоприемника си.
Ето цитати от някои такива новоизлюпени „песни - балони”, надути с празнословие до спукване, глупости на квадрат, издаващи липса на вкус, създания на бездарни групи:
Няма как да срещнеш стар познат
и не се обърнеш назад.
Хайде, пробвай на инат…
С припев: „Повярвай, има и живи легенди, дори когато една от тях си точно ти…”
Или: „Гледам към небето./ Аз ли съм момчето?…”
После следват все такива „гениални” мисли.
Ако посоча авторите им, ще им направя реклама.
И когато чуя колко задушно било при социализма /комунизма/ и каква убийствена цензура е спъвала развитието ни, се питам как е било възможно да се създадат шедьоври в музиката и поезията, ще добавя драматургията и симфоничната музика, а днес, при пълна свобода, когато можеш да бъдеш „различен”, да бъдеш „себе си”, казано по американски, резултатът е плачевен. Това го виждат и гореспоменатите извести и талантливи певци, които отдавна протестират в защита на българската музика в родния ни ефир. Защото Тя заслужава!
И още нещо. Сега в литературата ни се появяват нови поколения писатели и поети, някои от които са очевидни таланти. Изключвам гвардията на бездарните. Но КАК и ЗАЩО все още чакаме да се родят такива емблематични творци от ранга на Н. Вапцаров, Ив. Пейчев, Г. Джагаров, Ал. Геров, В. Ханчев, В. Петров, Станка Пенчева, Рашко Стойков, Георги Константинов, Дамян Дамянов, Л. Левчев, П. Матев, Д. Димов, Д. Талев, Й. Радичков, Н. Хайтов, Г. Стоев, Ем. Станев, В. Мутафчиева? Списъкът е доста дълъг.
Затова питам: ЗАЩО?
Може би, защото при неолиберализма в основата на всичко стоят парите, печалбата, зрелищата и далаверата. Стилът „Биг брадър”.
Може би, защото, ако си платиш, вратите ти навсякъде ще бъдат отворени. А в радиото ще те излъчват от сутрин до вечер.
Може би. защото повече огън е нужен. И художествена критика, отсяваща житото от плявата!
