Петър Ангелов

Филмът, за който ще стане дума, започва с позабравената операцията „Шок и ужас” в Ирак. Преди него бяхме гледали югославските сериали за Босна и Херцеговина, Хърватска, Косово, Белград и прочие. Недовършената акция „Пустинна буря” в Ирак се повтори. Имаше съмнение за наличие на химическо оръжие, което впоследствие не се намери, но потъналия вдън земята Садам Хюсеин беше измъкнат като плъх от една дупка - прегледани му бяха зъбите, остригана бе козината му …и бе обесен пред погледа на всемира!

Мога да пропусна подробности от многометражния и многогодишен сериал за Бен Ладен и неговата роля в събарянето на близнаците в Ню Йорк. Няма да коментирам героизма на онзи американски рейнджър, който, след десетгодишно издирване, ликвидира най-опасния терорист не в землянките на Афганистан, а в една пакистанска къща далеч от познатите ни кадри, показвани многократно от „Ал Джезира”. Няма да питаме американците защо не го хванаха жив, за да разкаже пред демократичния американски съд как организира всемирния тероризъм и осъществи събарянето на близнаците, символа на американското величие.

Продължението на този филм, който донесе „Арабската пролет” и демокрацията в африканските ширини, където паднаха главите на Кадафи, Мубарак и още няколко вождове, не свършва до тук. Както е известно зацикли се битката за главата на сирийския президент Асад, ама ще видим докога ще трае тази зациклена история. Всъшност това, за което стана дума дотук, е началото на филма, а краят му не ще да е близо. Сега е важно да се разбере докъде ще стигне Украинската зима и ще падне ли главата на този, на когото се целят.

Впрочем оригиналното копие на този филм е прожектирано още в далечните предхристиянски времена. През 410 година, когато готите плячкосват Рим - езичниците приписали бедствието на непочтеността на древните богове. В отговор на този езически аргумент Св. Августин написал съчинението за божия град. С това съчинение той искал да обясни на християните, станали жертва на плячкосването, да не се оплакват от страданието, защото то било за назидание и начин да си платят мястото сред богоизбраните в „Пилиграмния град Божи”. Главното, което искал да постигне Св. Августин с теорията си за вечното време и вечния бог било желанието му да свърже историята с неговата епоха така, че рухването на Римската империя и последвалият я период на хаос и безредие да бъдат преглътнати от потърпевшите.

Както се вижда, по света нищо ново.

Тук ми се ще да направя връзка със „Шахматната дъска” на Збигнев Бжежински, небезизвестният враг на СССР и победител в студената война, но тя е твърде откровена, за да я сравня с мъдростта на Св. Августин - „Бог е вечен, защото е извън времето”- казва той, а ние пеем: „Времето е наше”.

Напразно. Отдавна е ясно, всяка империя е искала да бъде вечна и всички до една са рухвали с времето си. Ние, хората на двадесети и двадесет и първи век, станахме свидетели, как пред очите ни пропадна опитът на Хитлер да прекрои света и създаде империя на богоизбраната арийска раса, свидетели сме как рухна съветската империя, създадена от Сталин. Преки потърпевши сме от полагащото ни се страдание и плячкосването на държавата ни след рухването на съветската империя, за да заслужим правото да бъдем приети като равноправни поданици на „Пилиграмния град Божи”, сиреч на Европейската общност и НАТО.

Като казвам това, моля ви, не ме смятайте за евроскептик. Напротив, като всички напредничави хора от евроатлантическия свят, към който най-после принадлежим, и аз изцяло съм обладан от евроатлантическите ценности. И аз искам да се науча да правя пари, да почивам в Палма де Майорка и да имам сметка в някоя офшорка.

Откровено да ви кажа, яд ме е дето съм чел романите на европееца Емил Зола, „Пари”, „Труд”, че и „Жерминал”, където той огласява бунта на работниците и сравнява труда на миньора с този на коня и животните, защото сега животните са извън мините и заводите, останали без прозорци и работа.

Най-много съжалявам и дълбоко се извинявам дето съм чел „Алманах на трудящите се”, където авторът иска светлина, въздух и образование на нисшите класи.

Американците са казали: „Всеки беден заслужава бедността си!” Сега сме във времето на либерализма, на свободата на духа и инициативността. Обаче!… Не знам защо понякога ми идва на ум метафората за гибелта на Помпей, когато боговете се възмутили от моралния разгул на римляните и наредили на Везувий да ги засипе с пепел.

В такива случаи много, много не се безпокоя за себе си и бъдещето на капитализма. Ако сте забелязали, върху гърба на еднодоларовата американска банкнота има незавършена пирамида с диамантено око на върха. Този символ, поставен на обратната страна на банкнота с образа на президента Рузвелт, има два надписа на латински, „Annit Coepts”, който известява американците, че Бог покровителства начинанията им, (демек техните и нашите), а „Novos Ordo Seklorrum” означава „Нов световен ред”.

Както се казва, коментарът е излишен - доларът си остава главния войник на US - империята и това понякога ме натъжава за съдбата на еврото.

Обаче!… Не се бойте и не се натъжавайте, нещата са подредени както трябва. Всепризнатият дипломат на двадесети век мистър Кисинджър в книгата си „Политика” цитира прелюбопитната крилата фраза на Рузвелт: „Всяка лишена от съдържание справедливост, незащитена от сила, е толкова порочна и дори по-вредна от сила, лишена от справедливост.” Има ли смисъл да се питаме какво е искал да ни каже Рузвелт с този каламбур от думи?

В случая е важно да не посягаме на евроатлантическите ценности и да им вярваме до гроб, защото кaкто е казал Св. Августин - времете и бога наш са вечни. Този път България улучи правилния път и правилния бог, останалото няма значение.