Елисавета Багряна

Откакто се помня, като дете,
още от предучилищна възраст,
                                     виждах как
моят вуйчо, който не беше
художник, рисуваше Левски.
Всеки ден,
            цял живот,
                         го рисуваше.
Но не можа да овладее образа му.
Беше пленен от неговата личност
и затова го рисуваше.
Рисуваше своя идеал.
А идеалът затова е идеал,
защото не се постига…
Моят вуйчо дори не вземаше портрет,
                                                  за да го гледа.
Рисуваше го по памет -
Левски беше в очите му,
                               в сърцето му!
Рисуваше го
            с молив,
                     с боичка,
                             с въглен,
                                       с туш -
                                       с всичко.
Моят вуйчо цял живот
рисуваше, рисуваше, рисуваше…
Но портрет на Левски от него не остана.
Остана само една рисунка,
забодена с кабарчета на стената.
Неговият идеал!
А идеалът затова е идеал,
защото не се постига…

1987