КАМБАНА
КАМБАНА
Камбаната очаква трепетно
ръката ти
и твоя глас
да разлюлееш песента й
над смълчаните полета.
Осиротяла,
земята препогреба
свойте мъртъвци
и вече
сълзи не й останаха.
Пълзи страхът
по вените
и ослепява живите.
И Божиите птички даже
забравиха гласа си.
За живите
и мъртвите,
за оцелелите,
за още неродените,
разлюлей,
до сетен дъх
бий,
бий камбаната.
И само Бог
да бъде твоят съдник!…
КАМЪЧЕТА
Разплитам нощем
кълбото на душата си.
По сребърната нишка
слизам
във преизподнята на спомените
за илюзии
любов
и битки.
Изгубена
пресявам дълго
пясъка
и времето ми пуска
в шепата
безценни камъчета
мигове на щастие.
Ако не мога
да се върна
по тях ще ме откриете,
по тях ще ме спасите…
КЛАДЕНЕЦ
Този кладенец,
зейнал в душата ми,
крие толкова
тайни,
копнежи…
В глъбините
бълбука
чиста вода,
но и призраци,
страсти…
Край него
птици гнездят,
но и влечуги
пълзят
между камъните.
Болка и светлина,
приятели
и врагове,
микрокосмос,
макровселена
се сплитат
във вечна борба
до гроба
в тъмния кладенец
на душата ми…
***
Този вятър не е като другите -
не гали косите,
изтръгва дървета от корен.
Този вятър не е като другите -
не носи ухания,
дъхът му е мъртвешки зловонен.
Този вятър не е като другите -
не пръска семена,
сее страх и прокоба.
Но от попуканата,
спечена гръд на земята,
надживели страха
и самотата,
се надигат
крехки,
здрави филизи.
Скоро,
много скоро
ще са силна,
зелена гора -
напук на вятъра…
