СВОБОДАТА Е МРАК
* * *
Свободата е мрак.
Свободата е студ.
Свободата е самоизмама.
Тя е много далече от теб и от тук.
Свободата е драма:
дълги стонове,
къса любов,
полутъжни веселия,
но приемаш все пак
да си роб
срещу хляб и постеля.
Стискай зъби,
дано ти простят
този порив накрая!
Свободата настъпва
едва след смъртта…
Всъщност… кой знае?!
* * *
Минава бившият ми грях,
прекрасният ми грях минава
и колебливо поздравява,
с очи, в които вече бях.
Потъвам в плитката печал
на неизбежната раздяла;
застана ли пред огледалото –
с една любов съм остарял.
Опитвам се да бъда твърд,
макар че всичко се обърква,
когато любовта е мъртва,
преди физическата смърт.
