ЗИМНИ ПЕЙЗАЖИ
МЪДРЕЦЪТ
Закъснява зимата… Не идват дните,
потопени в снежен пух и лед догоре…
Помежду ни профучават ветровити
дни и пътища, захлупили простора.
Есента не е завършила до края
мисли, сметки, като котка още дебне,
още крие в пазвите си гняв - играе
и разресва небесата в своя гребен…
Есента ли? - казва ни мъдрец навъсен. -
Тя ще носи дълга зима на гърба си…
СТУД
Студено ми е… И не е от зимата,
проходила наоколо… Не е от страх,
че зъзне всичко във дъха на климата
и аз самият съм зиморничав и плах.
Не е от зимата студът ми… Погледни -
тя носи пълни кошници със сняг,
изсипва дни и нощи в бели пелени
и стопля нивите ни хляб да раждат пак.
Студено ми е от човека, свит до мене,
а броди в зимата душата му ранена…
ЗИМА
Шуми дъждовната вода… Къде отива
посърнала от студ и вятър?… Есента
я влачи мокра до колени и ленива,
додето гази през деня и през нощта…
И няма спиране… Но мигом профучават
на зимата жребците посред тоя дъжд,
неудържимо бели, горди, величави…
Дъждовната вода замлъква изведнъж.
Ще си отиде зимата, ще съблече нивята.
Жребците ще останат да ги язди вятърът.
ВИДЕНИЕ
Сънувам те сред снежна буря… Тичаш
през преспи като планини от лед.
Загубвам те… Намирам те… И всичко
в съня ми се повтаря ред поред…
Долита миг в очите ми след тебе -
потъваш вдън земя сред тоя ад…
И планините с ледения гребен
пропадат в мен… И свършва се сънят.
Тъй страшно и студено е, когато
засяда дълга зима във душата.
ЯНУАРИ
Видях какво е януари… Дълго взрян
в лицето му, броях, кръстосвах дните -
ту бяла риза вее, ту носи дъждобран
или като пиян нозе преплита…
Защо ми е такъв - с оскъдица на сняг
и без постеля топла над нивята?
Нехаен. Без характер. Безсърдечен знак.
Подсмихва се, като че носи лято…
При нас не е ли същото? Виж януари
капризите си как в душите ни повтаря.
