Драгни Драгнев

Демагогията е язва в природата и поведението на човека, както и в отношението му към света. Общуването - слънчев знак на живота му.
Това е моето мислене.
Който и да съм, където и да поминувам из България, с каквото и да се занимавам, моята крачка във времето е свързана със стремежа да намеря мястото си в живота. Това е призвание и дълг на всеки българин. Желание да създаваш блага, да твориш красота. Амбиция да изкараш наяве какво можеш, да издигаш върхове на труда си… Аз разчитам на знанията, на опита, събиран и натрупан през годините. В крайна сметка имам претенции и самочувствие на човек, който мисли… При това чета и пиша. От време на време разказвам истории… Така общувам с хората.
Допускам, че всеки българин по различен начин е подвластен на демагогията. Ето защо искам да преодолея, доколкото мога, тази напаст и разрушителна енергия у себе си.
Убеден съм, че не трябва да слагаме демагога на стъпалото на простака. Демагогът, общо взето, е образован и културен човек. Не трябва да го сравняваме с полуинтелигента и шмекера. Познавам неколцина и вече десетина-дванайсет години се мяркат пред очите ми. Наскоро научавам, че един от тях е внук на големец от времето на соца. Висшист, икономист, общински съветник. Наблюдавал съм го - владее изкуството да общува със събеседниците си. Словото му е сочно, изпипано, красиво и изпълнено с блясък. Може да те въодушеви до такава степен, че да загубиш ума и дума. Стъпва уверено, гордо, с широка, но обуздана усмивка. Обикновено е неискрен и лицемерен, когато говори и дава обещания. Лъжата е най-изисканото му средство и той лавира с нея. Така стига и до подстрекателството. Способен е да влиза под кожата, да пуска фитили. Готов е да насъска не само двама души един срещу друг, но и цели групи хора. Когато взема решение, изпеченият демагог няма равен на себе си. Тогава е в стихията и величието си. Властта е в ръцете му и двуличието го превъзнася.
Моята кауза - честни отношения с хората, с които общувам и да изпъдя демагогията от философията и начина ми на живот. Да освободя духа и мисленето си. А това значи да съм преди всичко нравствен човек. Което може да бъде и моята мисия.
Според мен, нравственият човек в днешно време не се занимава с политика. Или поне гледа по-малко да се бърка в нея, най-вече да гласува на избори. Политиката не е художествен занаят. Не е игра за наивници и добряци. Ако съм нравствен в мисленето и поведението си, значи съм уязвим във всяко отношение. Лесно ще ме заблудят и излъжат. Накрая и на въжето ще ме окачат…
Впрочем, малцина от политиците днес мислят как да спасят държавата и народа си. Някои работят всеотдайно, с любов към отечеството. Повечето се интересуват как да подредят щастливо живота си. Обещанието, дадената дума е предимство на нравствения човек.
Който и да съм, където и да поминувам из България, с каквото и да се занимавам и да нося знака на честността и почтеността, аз мога и да се проваля. За мен оброкът, клетвата за вярност е свещенодействие. Искам човешките добродетели да проникват в тъканта на душата ми. Завистта, злобата и ненавистта са ми чужди. Не лицемернича, не съм жаден за власт и за облаги от нея. Затова шансовете ми да се преборя с алчния и безскрупулния са сведени до нула.
Винаги съм знаел, че българинът е земеделец поначало. Съдбовно е свързан със земята си. Няма защо да викаме на помощ историята. Свидетелствата са неизчерпаеми. Литературата пък, особено у Йордан Йонков и Елин Пелин, е поредното доказателство. Нивата е имота, но и олтара на селянина. Неговата светая светих. Дава му хляба, за да живее. Хлябът е най-важното на софрата му. Българинът знае и табихет, и мухабет. Край софрата може да пее, но и да плаче. Говоря за това, понеже е далеч от демагогията в съвременния българския живот…
Но я вижте - не са ли много сиромасите у нас. Под път и над път гладни хора. Скъпотията, мизерията все повече стяга коланите. На улицата има протести, недоволство и просяци. Младите хора бягат в чужбина и не се връщат. Богатите са малцина, а недоимъкът притиска милиони. Да не говорим за безработицата… Или за грабежите, за предателствата, за болната нация…
Къде да намерим тогава честни отношения между хората? Искам да кажа - без демагогия. Най-малко в политическия живот, сигурен съм. По-скоро при обикновения беден българин. Той е по-искрен, по-честен от другите, колкото и да изнемогва в битието си. Човещината у него повече надделява. Той знае, че откакто свят светува, главното е добротата. Тя е най-важният знак в отношенията между хората. Винаги започва от благата дума. Много зли хора се навъдиха у нас, но над тях личи и стърчи добрият човек, макар че той повече се мъчи, а лошият се пъчи. Благата дума настанява вниманието и уважението помежду ни. След това идва милостта и съчувствието. Узрява готовността да помагаш на слабия до тебе. Да обърнеш сърцето си към пострадалия, към бедния.
Това е моето мислене. И моето лично мнение.