МИНИАТЮРИ
ЗА ДЕВЕТАТА ГЛАВА НА ЛАМЯТА
притча
Ламята с деветте глави се появила на територията на новата Митница на третия ден след тържественото й откриване. Тя била от най-новото поколение Лами, съоръжена с десетина екстри - дистанционно разузнаване за потока на товарите, възможности за технически шантажи и клопки, подслушване, узаконяване на рекет с такси и рушвети. Най-напред срещу издевателствата на Ламята писнали чуждестранните тиражии, туристическите шофьори, дипломатите и журналистите. Само след месец-два дейността на Ламята се разширила и по протежението на цялата 100 километрова Магистрала, която започвала от новооткритата Митница.
И така проблемът станал международен, имиджът на страната ни катастрофално падал, в топ новините на световните агенции денонощно звучал риторичният рефрен: „Как може в страна, членка на НАТО, Европейския съюз и Европол да се появи такова Чудовище от приказките - Ламя с девет глави!?”
Тогава под мощния натиск на европейската дипломация, поредното правителство на безкрайния наш преход, на извънредно заседание, взело решение: „Ламята да се обезвреди от полицията и жандармерията на всяка цена!” Това подчертано „на всяка цена” включвало полугласно дори взривяване с гръцка базука, бомбардиране с „Ягуар”, обстрелване с някоя остатъчна съветска ракета СС-20 „земя-земя” - толкова важна и престижна била акцията по ликвидирането на Ламята…
За изпълнението на тази високо отговорна, патриотична, благородна и прочие задача били подбрани на кастинг, с активното съдействие на „Куку-бенд” от „Шоуто на Слави”, девет яки, смели и готови на саможертва юнака. По предварително изготвен план, юнаците заели позиция около бариерата и територията на Митницата. Въоръжени с комуникативна и лазерна техника, с търпение и всякакви оръжия за поразяване на целта, започнали да дебнат от засада Ламята.
Акцията на полицаите и жандармеристите продължила девет дни и девет нощи. Всяка среща с Чудовището била борба на живот и смърт - тежка и кървава. В първия двубой, преди да загине геройски, Първият юнак все пак успял да отсече първата глава на Ламята. Вторият юнак отсякъл още една глава, но и той загинал в бягството си от изгарящите лъчи на митичното същество. Така, в неравната борба били отрязани общо осем глави и опашката на Ламята, но загинали седем юнака, само един, тежко ранен, успял да се спаси.
На деветия ден от акцията жестокото и непобедимо Чудовище останало само с една глава и половин опашка, но все още било живо и работоспособно в своята дейност. Продължавало да лапа контрабандни стоки, да граби и пуши цигари без бандерол, да пие немаркирани маркови питиета, да трупа някъде далаверско ДДС, да рекетира шофьорите, да праща пари по партийните канали. Смутила се малко цялата полиция и жандармерия, но заповедта на правителството не била отменена, трябвало да се изпълни на всяка цена.
Тогава Деветият юнак се изправил гордо и безстрашно срещу звяра, извадил сабята си, изкована от най-добрата бивша кремиковска стомана и, аха да замахне, когато Деветата глава на Ламята заговорила с гласа на неговия пряк, полицейски началник:
- Стой, строй, юначе!… Хвала за дързостта и юначеството ти!… Но ако ти е скъпа и още нужна твоята лична глава - помисли малко! Ако сега ме обезглавиш, утре може тебе да обезглавят или да те гръмнат по погрешка в някоя акция на Белите чемшири…
- Ама ти… - викнал нервно юнакът, - пазариш ли се с мене, бе?! И мене ли искаш да рекетираш и шантажираш!? Какви са тия намеци за „Белите брези”? Не се ли виждаш… с осем отрязани глави, ти си вече мъртва!
- Не, не съм мъртва, юначе, ти за моите глави не бери грижа. Щото и те са като опашката ми - сечени или рязани, пак ще покарат… Мисли за твоята глава! Слушай какво ще ти кажа… Много е важно!
- Добре! - позамислил се юнакът. - И без това ще умреш… Казвай бързо!
- Моите осем вече мъртви глави, досега безотказно и вярно служеха на осем правителства, на осем държавни и партийни фирми и институции, разбираш ли? Твоите побратими, макар да знаеха това, отрязаха ги, жертваха се за фалшивата кауза… в името на народа, борбата с корупцията, демокрацията и прочие. А ти… бъди по-разумен! Защото сега под секрет ти го казвам: тази, деветата, най-малката ми глава, служи на вас… на редовите български юнаци с пагони и нашивки - от полицията и жандармерията, това само шепа хора го знаят!… Е, хайде, какво чакаш? Замахвай!…
След тези неочаквани и тайнствени слова деветият юнак се разтреперил от противоречивите си мисли, краката му омекнали, ръцете му олекнали; огледал се предпазливо и бавно отпуснал ръката си с кремиковската сабя. Подпрял острието до десния си чепик и неволно се опнал в стойка „Мирно”. И докато се обърнал „Кръгом” - неуловимото, безсмъртното митично Чудовище, останало само с една главичка и половин опашка, изчезнало като дим!
ЗА „КАРУЦАТА ПРЕД КОНЯ”
Една вечер, популярната политическа метафора „Каруцата пред коня”, ми се яви като видение в подробен, разширен панорамен образ. Скокнах ококорен от леглото, дойдох в реалната действителност и веднага се заех да възкреся със слово картината, после даже се опитах да я нарисувам, но нищо не излезе, понеже съм тотален некадърник в живописта.
Ето и самото описание на видението ми, запазено в услужливата памет на моя компютър:
Малко блато, родилен дом на комари, жабки, мухи и всякакви земноводни твари, наполовина оградено с камъш и храсталаци. По средата на блатото - ретро-конска каруца, подобие на циганска със скъсано чергило; прилича и на сватбарска с пешкири и национални знаменца, претоварена от веселяци с гайда, кавал, пушка-двуцевка, детско хвърчило над каруцата. Лицевият канат и дъното са изписани с кечови цветя, гълъби, риби, върхове и синьо, родно небе - това е всъщност оживял мой спомен за образа на последната конска каруца на добруджанския майстор Сали Яшар, реликва в Добричкия исторически музей.
Каруцата е затънала в блатото почти до осите на колелата, във видимо безпомощно състояние, без обичайните такъми - ок, конски впряг, каруцар с дизгините в ръце. Вместо тях - десетина въжета и десетина яки мъже на брега, с калпаци, бомбета и разхлабени вратовръзки, се мъчат да изтеглят каруцата от калта на блатото. Но най-необяснимото е, че всички те теглят в три различни посоки: напред, на ляво и на дясно!
Третият акцент на картината-видение е в човешкото множество на брега, което с ръце, със знамена, плакати, мегафони оживено и бурно коментира, насърчава, съветва, освирква акцията за изтеглянето на каруцата от блатото…
Но най-забележителното, гвоздеят на панорамното цветно платно е Белият кон с Белия генерал на коня зад каруцата!
Конят и човекът са в пълна парадна униформа. В едната ръка на Генерала - сабята зовяща „Напред!”, а в другата - размахан камшик, който е изписал във въздуха двете сакрални букви Е и С, а с опашката си се е стоварил върху скъсаното чергило над каруцата…
П.П. След като нямам творчески капацитет да нарисувам тази картина, подарявам идеята на всеки, който може. Но само срещу приличен хонорар по смисъла на Закона за авторското право! Иначе - съд, съд до дупка!
