Мина Карагьозова 

Аналогиите между събитията в Париж, американския 11 септември и  подпалването на Райхстага са правилни. Отвратена съм от използването на свободата на словото за обругаване на свещени символи. 

Вярата на милиони хора и нейните символи са свещени. Не e човешко да се подиграваме с тях. В сблъсъка на културите Европа приема карнавалното начало за нормално. Руският учен-философ, литературовед и културен историк Михаил Бахтин, има цяла теория за ролята на карнавала в човешката история. По времето на карнавала всичко сменя местата си. И свещените символи са осмени. И свинарите стават крале. За три дни. Докато трае карнавалът. Карнавалът в човешката история ни пази от разделението, омразата и страха. Той ни напомня, че всяко величие е временно. И ни пази от фанатизма. В Европа карнавалът съществува на много нива. 

Едно от тях е Шарли Ебдо.

Но има култури, където това карнавално начало или не съществува, или е осмислено по друг начин. Такава култура е ислямът.Там всичко е много, много сериозно. Е, ще кажете, какво лошо. Ами, нищо лошо. Само дето кукловоди отвъд океана използват тези различия в културите за война между цивилизациите. 

Европейските лидери наистина приложиха двойни стандарти. Те си затваряха очите за убийства на кюрди, за събитията в Сирия, Египет, Украйна. Но, когато става дума за Париж, подскочиха като ужилени. И се сплотиха. Срещу изкуствено създадения враг. И побързаха да вкарат армията, засега, за охрана. По нататък нещата ще тръгнат както в САЩ след 11 септември. С драстично орязване правата и свободите на хората под предлог за борба с тероризма. 

А от там до откритата диктатура крачката не е голяма.

Всички аналогии на събитията в Париж с американския 11 септември и с подпалването на Райхстага са правилни.

Защото това са мръсни инсценировки, насочени срещу демокрацията и мира в света. Защото това са двойни стандарти, в които животът на украинците от Донбас на мирните жители, загинали в резултат на обстрелите, е по-малко ценен от живота на френските карикатуристи. 

И, когато световноизвестният френски поет и професор от Сорбоната Атанас Ванчев де Траси написа “Аз съм Донбас”, го подкрепиха десетина души. Защото французите не се интересуват от Донбас. Когато за три дни стана модерно всички да са Шарли, т.е. френски карикатуристи, които се подиграват не само с Мохамед, но и с религиозните символи на други религии - много интересна самоидентификация - постоянното повтаряне на клишираната фраза започна да лишава идеята от смисъл.

Защото една идея не я унищожават нейните привърженици. Нейните последователи я унищожават.

И така, аз не съм Шарли, аз не съм Донбас. Аз съм просто човек. Който е отвратен от използването на свободата на словото за обругаване на свещени неща.

Аз съм човек, който е против унищожаването дори на един човешки живот, защото животът е свещен. И нека Петро Порошенко не се прави на борец за свобода. И нека Вениамин Натаняху също не се прави на такъв. 

В каквито и маршове да участват, хора, виновни за смъртта дори на един човек, не подхождат на определението “хомо сапиенс”. 

Да не говорим за други определения.