Елена Алекова

Псалом І

БЛАГОДАРСТВЕН

Обичам светлата страна на живота.
И тъмната страна на живота обичам.

Искрящата му същина обичам,
цялото му съвършенство, единство,
пълнота (с отсянка на недовършеност) -
с багрите, тоновете и полутона,
с изгревите и залезите,
с раждането и смъртта, и възкресението,
с редуването на сезоните,
с възземането и летенето в пропастта.

И потъналата му в безпросвет,
в абсолютния мрак същина обичам,
където нищо не съществува.
Освен Нищото.
И само някакво…
може да се нарече движение,
може - вълнение, туптеж, повик или
предчувствие в преддверията…
напомня за живота там -
някъде някога -
в мен и във всичко наоколо -
тук и сега, -
който съществува.

Обичам смешната страна на живота.
И тъжната страна на живота обичам.

Искрящата му същина обичам -
с гоненето на вятъра,
на мечтите и пеперудите,
със сбъдването на илюзиите
и главоломното им разпиляване
в същия тоя миг,
с трепетите на желанията,
с докосването на дланите, на душите,
с настръхването на кожата
и познанията отвътре.

И потъналата му в безпросвет,
в абсолютния мрак същина обичам,
където нищо не съществува.
Освен тъга.
Равна тъга. Миротворна тъга.
И само някакво…
нещо като усещане,
нещо като видение -
като образи на екран,
като отражения в огледало,
като миражи в пустинята…
напомня
за потоците сълзи, за болката,
за стоновете на угнетените,
за взривовете на плътта,
за ропота, за сподавените ридания
и за горчивината -
там -
някъде някога -
в мен и във всичко наоколо -
тук и сега, -
които съществуват.

Обичам живота,
когато грее любовта
през цепнатинките на сферите,
през пролуките на облаците,
през просветите между листата на кестените
в тоя случаен град на земното ми обитаване.
Обичам живота,
когато цепнатинките на сферите се затварят,
пролуките и просветите когато се затварят
и любовта се разпръсва
като дим, като прах, като дихание
в мъглявините на отживяното,
в безпътиците кръстопътища на душата,
над улиците на тоя случаен свят
на земното ми обитаване.

И устата ми, и сърцето ми, и духът ми -
цялото ми същество в единство,
в пълнота, в съвършенство
пее химни
за живота, който си ми дал,
който си разсипал сред бездната
в глъбините на времето,
в отблясъците на Самия Себе Си
толкова щедро, толкова случайно
(и вероятно безкористно),
толкова непонятно защо,
толкова обещаващо,
толкова безсмислено,
Господи.

11.10.2013 г.