Снежана Панова

ДОЛИНА

Плъзгам пръстите си по клавиша,
за да сътворявам музика със думи,
за да кажа на света, че съществувам,
съществувам тук със страховете си
и моите вълнения,
с радостта и трепета си да живея.
Плъзгам пръстите си по клавиша,
сътворявам нежна музика
от гравираните думи,
за да запечатам времето,
което преминава неусетно.

ВЪЗДИШКА

Една въздишка,
дълга като деня,
изпълва душата ми.
Мека, мъглата,
повдигайки се от нощния мрак,
се разсейва
от първите светлини на зората.
Пада воалът,
животът продължава
с един нов ден.

Движа се нежно.

МИСЛЯ ТЕ

Пленявам пак покоя на нощта
от прозореца на моя дом.
Пронизващият студ е осветен
от новогодишните украси.
Опустява улицата,
преди малко пълна с хора.
Стъклото на прозореца
се замъглява от дъха ми.
Мисля те… написвам го.
После бавно се отдалечавам.

Усещам твоята ръка
да докосва нежно моите коси

леко, тихо,
като вятър.

Обръщам се да те потърся,
но виждам пак стъклото
и моето писмо неизбеляло.
Мисля те…